Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от К. И. К., чрез адв.. Р срещу определение от 06.11.2019г. по гр. д. №4299/2017г. по описа на Апелативен съд - София, с което е спряно производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК.

Жалбоподателят моли да бъде отменено определението като неправилно. Излага доводи за необоснованост на извода на съда, че по отношение на въззивника ЗК „Олимпик“ АД е открито производство по ликвидация /несъстоятелност/, тъй като не почива на доказателства по делото. Поддържа тезата, че спиране на делото на основание чл. 624 КЗ може да бъде постановено само по искане на страна, но не и служебно, като съдът е длъжен да извърши и проверка дали е налице решение за обявяване на ликвидация, заверено от издалия по съд.

Ответникът по жалбата ЗК „Олимпик“ АД, Кипър, чрез „ЗК „Олимпик - клон България“ КЧТ не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Производството по гр. д. №4299/2017г. по описа на Апелативен съд - София е образувано по въззивна жалба от ЗК „Олимпик“ АД, Кипър, чрез „ЗК „Олимпик - клон България“ КЧТ срещу постановеното по гр. д.№323/2018г. решение на Окръжен съд-Видин.

С обжалваното определение въззивният съд спира производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл. 624 КЗ, вр. чл. 220 Закон за дружествата на Р. К - поради откриване на производство по ликвидация на въззивника ЗК „Олимпик“ АД, Кипър.

Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е правилно.

Наличието на основание за спиране на делото по чл. 229, ал. 1, т. 2-т. 7 ГПК е процесуална пречка за развитието на производството, за която съдът следи служебно. В конкретната хипотеза въззивникът /ответник по иска/ е застрахователно дружество с регистрация в Н., Р. К, по отношение на което с акт на Областен съд Н., Кипър по иск №656/2018г. е открито производство по ликвидация /принудителна съдебна ликвидация поради неплатежоспособност /несъстоятелност/. Това обстоятелство, както и назначаването на П. Накузи и С. Коккинос за постоянни ликвидатори /синдици/ са вписани в ТР по партидата на ЗК „Олимпик“ АД, Кипър, чрез „ЗК „Олимпик - клон България“ КЧТ /вписване №20190926145744/. С вписването им на 26.09.2019г. тези обстоятелства се считат известни на третите лица /чл. 7, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ/, поради което са неоснователни възраженията в жалбата, че не е доказано откриването на производство по ликвидация по отношение на ответното дружество.

По отношение на последиците от откриване на производство по ликвидация/ несъстоятелност на застраховател, получил лиценз в друга държава членка, българският закон препраща към правото на съответната държава /чл. 624 КЗ/, като в рамките на своята компетентност съдът служебно е установил съдържанието на приложимото право - Законите за застрахователната и презастрахователната дейност и други свързани въпроси от 2016 г. и 2017г. на Р. К и Закон за дружествата. Разпоредбата на чл. 315, ал. 4 от Закон за застраховането и презастраховането и други свързани с тях въпроси от 2016 г. на Р. К предвижда, че: „При спазване на разпоредбите на членове 335 до 342, разпоредбите на членове 301 до 303 от Закон за дружествата относно резултатите от производството по ликвидация в действащите застрахователни договори и членове 215, 220, 305 и 306 от Закон за дружествата, които се отнасят до резултатите от процедурата по ликвидация, удовлетворяваща отделните кредитори, са прилага по аналогия.“. Съгласно чл. 220 от Закон за дружествата с факта на издаване на разпореждане за ликвидация никое производство не може да продължи или да бъде започнато срещу дружеството, освен ако няма разрешение от съда.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК вр. с чл. 624 КЗ и чл. 271 и чл. 274 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 25.11.2009г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност, поради което определението за спиране на производството следва да бъде потвърдено като правилно.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 06.11.2019г. по гр. д. №4299/2017г. по описа на Апелативен съд - София.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.