О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3931
гр. София, 21.08.2024 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА
разгледа докладваното от съдия Г. Н. гражданско дело № 2228 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 2679 от 04.04.2023 г. (п. кл. 03.04.2023 г.), подадена от И. Н. К. чрез адвокат П. Н. от АК - С. срещу въззивно Решение № 30 от 22.02.2023 г. по в. гр. д.№ 496/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив.
Постъпили са отговори по реда на чл. 287 ГПК от ответниците по касация, както следва: от П. П. П. – чрез адвокат Р. И. от АК – Б.; от Сдружение „Национална развъдна асоциация по пчеларство“ – чрез адвокат А. Д. от АК - П.. Поддържат, че отсъстват основания за допускане на касационен контрол, както и че жалбата е неоснователна. Претендират разноски.
С атакуваното решение е потвърдено Решение № 260280 от 15.07.2022 г. по гр. д.№ 2147/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което са отхвърлени предявените от И. Н. К. обективно пасивно съединени искове по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците Сдружение „Национална развъдна асоциация по пчеларство“ (НРАП) и П. П. П. в качеството му на Председател на НРАП да заплатят обезщетение за имуществени вреди от деликт в размер на общо 62 855,96 лева, както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лeва, ведно със законната лихва от датата на деликта – 31.08.2012 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
Преценявайки допустимостта на касационната жалба от гледна точка разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС констатира, че решението е обжалвано изцяло - включително и по отношение на предявените искове за неимуществени вреди. В тази й част касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като размерът на търсеното парично обезщетение за неимуществени вреди не надхвърля прага на допустимост до касация, а е равен на него. Поради това ВКС приема, че въззивното решение по исковете за неимуществени вреди е влязло в сила при условията на чл. 296, т. 1 ГПК, а касационната жалба е частично процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
В частта й, с която се обжалва произнасянето по исковете за имуществена обезвреда, касационната жалба е процесуално допустима.
По наличието на основания за допускане на касационното обжалване в процесуално допустимата част, Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., намира следното:
И. К. е предявил исковете си за деликтно обезщетение срещу ответниците при твърдения, че вследствие неиздаването на поискани сертификати от НРАП е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в пропускане на ползи от осуетена продажба на произведени от него 300 пчелни отводки на стойност 36 000 лева, както и претърпени загуби изразяващи се в погиването на 228 закупени от него пчелни семейства на стойност 26 221 лева вследствие невъзможността да бъдат транспортирани, както и осъждането му от неговия купувач Ж. И. И. да заплати 634,96 лв. лихви и разноски по гр. д.№ 190/2013 г. на РС – Карнобат и в. гр. д.№ 927/2014 г. на ОС - Бургас.
Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете.
За да потвърди този резултат, въззивният съд е приел, че И. К. е земеделски производител – пчелар, вписан на 11.08.2011 г. в Регистъра на ОД „Земеделие“ – Ямбол за производство на племенни пчелни майки и отводки (рояци), със срок на валидност до 11.08.2012 г. Дейността на К. като производител на племенни пчелни отводки (рояци) е регламентирана и подчинена на нормативната уредба в тази област, като, за да осъществява производство и търговия с тях, той е следвало съгласно чл. 19, ал. 2 ЗПч (в редакция към 2011/2012 г.) да притежава племенни и репродуктивни пчелини, регистрирани в ОДЗ при съответни условия, едно от които (съглално ал. 3, т. 2) е положително становище от развъдната асоциация за расова принадлежност на разплодния материал, а съгласно чл. 8, ал. 1, изр. 2 (редакция 2011/2012 г.) от Закона за животновъдството - да е член на развъдна организация, в случая НРАП, тъй като тя извършва развъдна дейност с животни, собственост на нейните членове. Съгласно чл. 21, ал. 4 от Наредба № 47 от 11.11.2003 г. за производство и предлагане на пазара на елитни и племенни пчелни майки и отводки (рояци) и реда за водене на регистър, следвало е да има становище за расова принадлежност от развъдната организация в срок до края на месец януари 2012 г. А за да бъдат продадени, съгласно чл. 19, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от посочената Наредба № 47, е следвало да имат издадени сертификати от НРАП, съдържащи данни за техния произход (линия №), година на производство, № на партидата, дата на експедицията и производител. Към 08.08.2012 г., когато било заявено от К. искането му до НРАП за издаване на сертификатите за продажба по чл. 19, ал. 1, т. 2 от Наредба № 47 от 11.11.2003 г., не са били налице всички необходими задължителни кумулативни предпоставки за тяхното издаване. Към 31.01.2012 г. ищецът не е имал издадено от НРАП положително становище за расова принадлежност на произведените пчелните майки и рояци по чл. 21, ал. 4 от Наредба № 47 от 11.11.2003 г. Със заповед № РД-12-445-30 от 06.02.2012 г. на ОД „Земеделие“ – Ямбол, К. е заличен от Регистъра на ОДЗ в частта й за производство и търговия с елитни и племенни пчелни майки и отводки (рояци). Той обжалвал тази заповед, като с влязло в сила на 11.07.2012 г. Решение № 84 от 22.06.2012 г. по адм. д.№ 103/2012 г. на Административен съд – Ямбол, заповедта е отменена. По делото няма данни да е било допуснато предварително изпълнение на посочената заповед, т. е. съгласно чл. 166, ал. 1 АПК изпълнението й е било спряно. Независимо от статута си на вписан в Регистъра на ОДЗ – Ямбол производител в частта за производство и търговия с елитни и племенни пчелни майки и отводки (рояци), включително и по времето, когато в правния мир е съществувала отменената заповед № РД-12-445-30 от 06.02.2012 г., К. не е предприел необходимите действия, за да получи становище за расова принадлежност от развъдната организация в срок до края на месец януари 2012 г. Преди нотариалната покана, връчена на 08.08.2012 г., не е установено искане до НРАП да бъдат издадени сертификати от асоциацията. С решение от 17.03.2012 г. на Общото събрание на членовете на сдружението членството на ищеца К. е прекратено чрез изключване. Изключването е санкционна мярка, водеща до прекратяване на членството на К. в сдружението и тя влиза в действие незабавно във вътрешните отношения между него и сдружението. Позовавайки се на практика на ВКС, въззивният съд е заключил, че възстановяването му като член на сдружението след отмяната на решението на ОС на НРАП за изключването му с влязлото в сила Решение № 634 от 05.12.2012 г. по т. д.№ 383/2012 г. на Окръжен съд – Пловдив има конститутивно действие занапред. Съгласно чл. 8 ЗЖ липсата на членствено правоотношение с НРАП след 17.03.2012 г. е пречка за положително становище на развъдната асоциация за расова принадлежност на разплодния материал до края на месец януари съгласно Наредба № 47, което от своя страна води до невъзможност да бъдат издадени исканите сертификати. Съдебно-техническите експертизи не са установили ищецът К. да е подавал през 2012 г. искания до НРАП за издаване на сертификати за пчелни отводки. По делото няма други писмени доказателства установяващи това обстоятелство - освен нотариалната покана до сдружението, връчена на 08.08.2012 г., към който момент К. вече не е бил член на сдружението и което с оглед посочения текст от чл. 8 ЗЖ не е било длъжно да му издаде тези сертификати. Не е доказано с оглед предявената претенция за нанесени имуществени вреди в размер на произведени и погинали през 2012 г. 300 пчелни отводки на обща стойност 36 000 лева, а също и от присъдени в полза на Ж. И. И. суми от общо 634,96 лева съгласно влязло в сила на 14.10.2014 г. Решение по гр. д.№ 190/2013 г. на Районен съд – Карнобат, противоправно поведение както на сдружението, така и на председателя му. Констатирано е бездействие на ищеца по отношение на подновяването на договора му със сдружението към 31.01.2012 г., респ. - получаване в същия срок на становище за расова принадлежност от развъдната организация. Не са установени искания за издаване на сертификати до 08.08.2012 г., а поисканите с нотариалната покана на тази дата са с невъзможен срок за изпълнение – на 09.08.2012 г., като по този начин ищецът не е поставил сдружението в състояние на допустима забава.
Като съобразил твърденията, че на 18.10.2011 г. е сключен договор за продажба на пчелни семейства, с който Е. М. продава на И. К. 228 броя племенни пчелни семейства на цена от 115 лева за всяко, или общо 26 220 лева, със задължение за продавача да ги предаде на купувача до 30.08.2012 г., както и представените удостоверение изх.№ ДН04-1051 от 04.08.2011 г. от ОД „Земеделие“ – Смолян, от което се установява, че Е. М. е вписан под № 1 от 04.08.2011 г. в регистъра по Наредба № 47 от 11.11.2003 г., както и Приемо-предавателен протокол от 03.08.2012 г. и операционна бележка за преведени по банкова сметка от ищеца на Е. М. общо 26 220 лева по договора от 18.10.2011 г., въззивният съд констатирал, че във връчената на 08.08.2012 г. на НРАП нотариална покана от К. не се съдържа искане, свързано с договора му с М.. Във втората нотариална покана от К. с дата 27.08.2012 г., която не е връчена на НРАП, се говорело в т. 7 за сертификат за пчелни отводки с производител Е. Е. М., а не за пчелни семейства, какъвто бил предметът на договора от 18.10.2011 г. с доставчик М. и получател К.. Така въззивният съд приел за основателно възражението на ответниците, че ищецът смесва понятията пчелно семейство и пчелна отводка (рояк) и не е приел твърденията, че договорът е сключен за доставка на отводки. Двете понятия имат различно правно значение и регламентация. М. е бил член на НРАП, но със свое заявление от 06.01.2012 г. до НРАП е прекратил членството си в асоциацията. Нормативният анализ показва, че търговията с пчелни семейства не се обхваща от Наредба № 47 от 2003 г. (съгласно чл. 1 разпоредбите й се отнасят за елитни и племенни пчелни майки и изкуствени рояци). Съгласно действащата към 2012 г. и относима Наредба № 27 от 10 юли 2002 г. за регистрация и идентификация на пчелните семейства (чл. 15) не се допуска придвижване и търговия с пчелни семейства, които не са регистрирани по реда на тази наредба. Съгласно чл. 3 от Наредба № 27, регистрацията се извършва от органите на Националната ветеринарномедицинска служба, като съществува регистър при РВМС. Т.е. в случая, за търговия и придвижване на пчелните семейства с продавач М. и купувач К., не е бил необходим сертификат, издаван от развъдна асоциация, каквато е НРАП. С императивното правило на чл. 20, ал. 1, т. 3 ЗПч (ред. ДВ, бр. 8/2011 г.) се забранява търговията и превозването на пчелни семейства без ветеринарномедицинско свидетелство за здравословно състояние. Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 2 ЗПч изискването за сертификат за произход, издаден от развъдна организация, се отнася за пчелни майки и рояци, но не и за семейства. По тази причина въззивният съд е приел, че, ако страните по договора от 18.10.2011 г. са имали реални намерения за осъществяването му, то не е имало пречка, свързана или създадена от ответниците, за реализацията на придвижването на пчелните семейства.
Въззивният съд приел също, че не се установявало противоправно деяние извършено от ответника П. П.. Неиздаването на искани сертификати, и то при наличие на предпоставките за това, би могло да бъде противоправно поведение на асоциацията, която евентуално да носи отговорност, а не на физическото лице П.. Като председател на НРАП, П. би могъл да носи отговорност във вътрешните си отношения със сдружението, но спрямо трети лица относно възложените от държавата функции отговорност носи юридическото лице. Липсва и пряка причинно-следствена връзка между действията на П. и твърдените причинени на К. вреди. Не се установява също противоправност и виновност, както и натиск при исканията за дарение (регламентирани с чл. 8, ал. 6, т. 3 ЗЖ и чл. 7 от Устава на НРАП) от страна на П. в полза на сдружението. Ответникът П. е предприел действия като носител и в изпълнение на предоставени му от закона права и задължения и не е доказано да ги е упражнил недобросъвестно - злоупотребявайки с права с цел да накърни правата и интересите на ищеца и да му причини вреди.
Като обсъдил резултатите от приетите експертизи и писмени доказателства в тяхната съвкупност, както и оплакванията във въззивната жалба, въззивният съд е обобщил, че не са установени елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. По тази причина (при формиран извод, че е неоснователно възражението на ответниците за изтекла погасителна давност) претенциите са отхвърлени като неоснователни.
В изложението към касационната жалба касаторът поддържа, че е налице очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2 от ГПК, в която връзка счита, че въззивният съд се е произнесъл „невярно“, като е приел, че към 31.01.2012 г. ищецът: не е имал издадено от НРАП положително становище за расова принадлежност на произведените пчелни майки и рояци по чл. 21, ал. 4 от Наредба № 47; бил е заличен като земеделски производител; бил е изключен като член на НРАП; а също така и „крайно немотивирано и бланкетно“ е прието, че отсъстват противоправно деяние и пряка причинна връзка между действията на ответника П. П. и претърпените от ищеца вреди. В контекста на същото основание се поддържа, че въззивният съд не е отговорил на въпроса биха ли възникнали вреди за ищеца, ако ответниците не бяха инициирали производства против него.
Поддържа се също наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т . 1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви към постановеното от него решение, както и да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства и доводи на страните, като счита, че същият е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г., т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК, Решение № 134 от 30.12.2013 г. по търг. д.№ 34/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 157 от 08.11.2011 г. по гр. д.№ 823/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение № 324 от 22.04.2010 г. по гр. д.№ 1413/2009 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 237 от 24.06.2010 г. по гр. д.№ 826/2009 г. на ВКС, ІV г. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Не е налице основание за допускане на обжалването в приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. С Решение № 15 от 06.11.2018 г. на Конституционния съд на РБ по конст. д.№ 10/2018 г. е прието, че очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, въведено от законодателя в стремежа му да облекчи достъпа до касация на порочните въззивни актове. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, необходимо е неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie“ - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението „очевидно“ съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem“, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще изисква формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
В случая обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да намерят евентуална подкрепа доводите на касатора, следва да бъдат преценени през призмата на анализа на всички факти и обстоятелства по делото, а не на база обикновения прочит на решението, което дефинитивно изключва очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК във връзка с доводите на касатора за неправилно формирани фактически и правни изводи относно положителното становище на НРАП за расова принадлежност на произведените от ищеца пчелни майки и рояци по чл. 21, ал. 4 от Наредба № 47, заличаването му като земеделски производител, изключването като член на НРАП, отсъствието на противоправно деяние и пряка причинна връзка между действията на ответника П. П. и претърпените от ищеца вреди. Всички тези проблеми касаят правилността на решението, респ. съответствието на крайните изводи на въззивния съд с доказателствената съвкупност по делото, поради което не удовлетворяват както изискванията на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, така и не обективират общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Следва да се подчертае, че съгласно разясненията в мотивите към т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В предварителната фаза по чл. 288 ГПК за селектиране на касационните жалби ВКС не може да проверява правилността на обжалваното въззивно решение. Затова не може да се допусне касационно обжалване нито при условията на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК (в чийто контекст посочените въпроси са маркирани в изложението), нито при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Наред с това ВКС констатира, че въззивният съд се е произнесъл в съответствие с константната практика на ВКС относно същността на причинната връзка като елемент от сложния фактически състав на деликтната отговорност. Правилно е прието, че действията или бездействията на деликвента следва да бъдат в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Преценката дали е налице противоправно поведение и пряка причинно-следствена връзка между поведението на ответника и настъпилия вредоносен резултат по естеството си е такава, че не може да бъде извършена без цялостно обсъждане на доказателствения материал по делото, което не попада в обхвата на правомощията на касационната инстанция в производството по чл. 288 ГПК.
Въпросът, касаещ приложението на чл. чл. 12, 235 и 236 ГПК, макар и покриващ общата предпоставка за допускане до касация, не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Както в цитираните от касатора актове, така и в други се приема, че във въззивното производство въззивният съд, при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Той е длъжен да изложи собствени мотиви по фактическата и правна страна на спора, като може да препрати към мотивите на първоинстанционното решение и е длъжен да обсъди всички възражения и доводи на страните поотделно и в тяхната съвкупност.
В настоящия случай съставът на АС - Пловдив се е произнесъл в съответствие с така установената практика. Обсъдил е както представените от страните и приети относими писмени доказателства, така и експертните заключения, които са от съществено значение за разрешаването на спора. Произнесъл се е по заявените с въззивната жалба оплаквания, излагайки собствените си констатации по тях и намирайки ги за неоснователни, е приел, че изводите на ОС – Пловдив съответстват на действителното фактическо и правно положение с произтичащото от това потвърждаване на първоинстанционното решение.
При този изход на спора касаторът дължи да заплати на ответниците по касация сторените от тях разноски за защита в настоящото производство. Същите възлизат на 3 000 лв. за защитата на ответника П. (л. 28) и 5 000 лв. за защитата на ответника НРАП (л. 42, стр. 2). Представени са доказателства за реалното им заплащане и следва да бъдат присъдени в пълния им размер.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх.№ 2679 от 04.04.2023 г., подадена от И. Н. К. чрез адвокат П. Н. от АК - С. срещу частта от въззивно Решение № 30 от 22.02.2023 г. по в. гр. д.№ 496/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив, с която са отхвърлени искове по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лeва, ведно със законната лихва от датата на деликта – 31.08.2012 г. до окончателното плащане.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото дело в посочената част.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС с частна жалба, подадена в 1-седмичен срок от съобщаването му на касатора.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 30 от 22.02.2023г. по гр. дело № 496/2022г на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която са отхвърлени искове по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 62 855,96 лeва, ведно със законната лихва от датата на деликта – 31.08.2012 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА И. Н. К. ДА ЗАПЛАТИ на П. П. П. разноски за адвокатска защита пред ВКС в размер на 3 000 (три хиляди) лева.
ОСЪЖДА И. Н. К. ДА ЗАПЛАТИ на Сдружение „Национална развъдна асоциация по пчеларство“ разноски за адвокатска защита пред ВКС в размер на 5 000 (пет хиляди) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: