О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 13

гр. София, 29.01.2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари, 2020 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. А.

ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

БИСЕР ТРОЯНОВ

С участието на прокурора от ВКП Ст.АТАНАСОВА

Разгледа докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д. 21/20 г.

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 43, т. 1 НПК.

С разпореждане от 09.01.20 г., постановено по Н.О.Х.Д.20360/19 г., съдията – докладчик при РС-София /СРС/, 95 състав е прекратил производството по посоченото дело и е повдигнал спор за подсъдност между този съд и РС-Бургас, изпращайки същото на ВКС на РБ за произнасяне по реда на чл. 44, ал. 1 НПК.

Прокурорът от ВКП изразява мнение, че компетентен да разгледа делото е РС-Бургас, предвид наличието на предпоставките по чл. 43, т. 1 НПК.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери данните по производството, намери за установено следното:

Първоначално пред РС-Бургас /БРС/ е образувано Н.О.Х.Д.5588/19 г. С разпореждане №2001/13.12.19 г., съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на СРС. Той е съобразил разпоредбата на чл. 36, ал. 1 НПК и е отсъдил, че това е съдът, в чийто район е извършено престъплението-според обстоятелствената част на обвинителния акт /чл. 42, ал. 1 НПК/.

В разпореждането на съдията-докладчик при СРС, 95 състав, фактът, че делото е подсъдно на този съд по общите правила на подсъдността, не е отречен, но е отразено, че трима от петимата свидетели, както и трите вещи лица по производството, са с адрес на призоваване в гр. Бургас. Поради тази причина се налага промяна на подсъдността на основание чл. 43, т. 1 НПК. Въпреки казаното в мотивната част на разпореждането, диспозитивната част установява повдигане на спор за подсъдност по реда на чл. 44, ал. 1 НПК между СРС и БРС.

Описаното току-що експликира объркването на процедурите, в които е попаднал съдията-докладчик при СРС. Предвид отразеното в диспозитивната част на неговото разпореждане разглеждането на претенцията е по-скоро по реда на чл. 44, ал. 1 НПК, отколкото по реда на чл. 43, т. 1 НПК, както е образувано самото производство пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела.

За да се повдигне спор по подсъдност, просто казано, съдът, на който е изпратено делото по подсъдност от друг съд, спори с последния, но по един и същи проблем, въведен и в двете разпореждания или най-малко по проблем, относим към приетото от първия съд по въпроса за местната подсъдност. Затова в процедурата по чл. 44, ал. 1 НПК на практика има две прекратени съдебни производства, съдържанието на чиито актове по прекратяване подлежи на разглеждане от ВКС, с цел да бъде решена вярно препирнята между съдилищата.

Що се касае до процедурата по реда на чл. 43, т. 1 НПК, при нея липсва какъвто и да е спор между съдилища. Съответният съд иска промяна на подсъдността от страна на ВКС с оглед предпоставките, заложени в нея. Той не може да активира процедура по чл. 44, ал. 1 НПК, защото не се препира с друг съд по някакъв общ въпрос.

Казаното по съществото на процедурите, отнесено към фактите по настоящия казус, установява, че макар и неправилно процесуално повдигнат, спорът за подсъдност между СРС и БРС не е в полза на първия, той като не се отрича, че съгласно обстоятелствената част на обвинителния акт, процесното престъпление е извършено в гр. София.

А по ангажираните аргументи за наличие на предпоставките по чл. 43, т. 1 НПК, този съд все пак ще отговори заради процесуална икономия, въпреки изложените тежки неблагополучия на сезирането му - те не са налице. Законът предпоставя наличието на „много“ обвиняеми или свидетели, които живеят в района на другия съд. В настоящия казус свидетелите не изпълват съдържанието на понятието, а пък неволно или не, в разпореждането не е спомената обвиняемата, чийто адрес на призоваване е в София. При това се изравнява бройката на предвидените от закона лица, които живеят в района на СРС-Бургас и на СРС-София. Същевременно третираната норма не се отнася до вещи лица /в българското процесуално право същите не са равностойни на свидетели/, каквато и бройка да са те, поради което неясно защо са включени в разпореждането на съдията-докладчик от СРС.

Водим от изложените съображения, Върховният касационен Съд, Второ наказателно отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗПРАЩА прекратеното Н.О.Х.Д.20360/19 г. по описа на РС-София за разглеждане от същия.

Копие от определението да се изпрати на председателя на РС-Бургас за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/