Образувано е по касационна жалба на Н. М. В /сега Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ – гр. В., съгласно заповед № ЗМФ–1318 от 27.12.2018 г. на Министъра на финансите/, срещу решение №2507/27.12.2018 г., постановено по адм. д.№2008 по описа на Административен съд гр. В. за 2018 г. С атакуваният съдебен акт е отменено решение № 32-186587/28.06.2018 г. към MR №18BG002005Н0005280/11.04.2018 г. на Н. М. В.
Касаторът твърди, че решението на АС-Варна е неправилно и незаконосъобразно. Възразява срещу изводите на съда за допуснато нарушение на материалния закон при издаване на акта. Отново се повтарят фактите, въз основа на които е издадено решението на Н. М. В, като във връзка с тнвърденията за пороци на решението е посочено, че констатациите на митническите органи не са оборени от изслушаната по делото експертиза. Тя е неотносима към определената на основание чл. 74, §2, б. „б“ от Регламент №952/2013 г. митническа стойност, тъй като установеното от вещото лице отразява само счетоводното отчитане.
В касационната жалба се излагат подробни съображения за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, въз основа на което се иска от настоящата инстанция да бъде отменено оспореното решение, а при условията на евентуалност делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Ответникът по касационната жалба -„М. Г. Б“ ЕАД, чрез процесуалния си представител обосновава становище за неоснователност на оспорването. Постановеното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, същото е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
Правилни са изводите на съда, че административния акт е постановен в нарушение на закона, тъй като митническите органи не са спазили никое от правилата за определяне на по-висока митническа стойност по чл. 74, §2, б.“б“ от МК. Представя подробен отговор по касационната жалба.
Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски, съгласно приложен списък.
Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима и неоснователна. Съдебното решение е постановено при спазване на съдопроизвоствените правила и правилно приложение на материалния закон. Обсъдени са доказателствата, становищата на страните и приложимата към спора материалноправна уредба, като за приетото се е обосновал. Правилно са установени фактите по делото, свързани с определянето на митническата стойност, като е обоснован изводът, че митническите органи не са обосновали съмненията си относно декларираната митническа стойност. Заключението на прокурора е, че съдебното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и като правилно следва да бъде оставено в сила.
Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните, обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт.
Пред АС – Варна, е оспорено решение № 32-186587/28.06.2018 г. към MR №18BG002005Н0005280/11.04.2018 г. на Н. М. В, с което е отказано приемането на митническата стойностна декларираната стока по митническа декларация от 11.04.2018 г.
Компетентният орган е определил нова митническа стойност на внасяната от „М. Г. Б“ ЕАД стока – палмов олеин IFFCO TRISTAR,1120 с произход Малайзия, ТАРИК код 1511909900 - 1, 32 лв./кг. и е установил мито за доплащане в размер на 624.29 лв. Разпоредена е корекция на кл. 46 и кл. 47 от митническата декларация, както и да се вземе под отчет начисления размер на държавните вземания. Определени са задължения за лихви.
От фактите по делото се установява, че на 11.04.2018 г. в МП „П. В“ при Митница-Варна, била представена MRN18BG002005H0005280, за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение на стоки“ – палмов олеин IFFCO TRISTAR - 1120 туби по 20 кг. нето тегло, 22 400 кг., с произход Малайзия, ТАРИК код 1511909900. В кл. 22 от митническата декларация била посочена обща фактурна стойност 12 857.60 USD, при валутен курс за митнически цели 1, 59192 лв. за 1 долар.
Митническите органи са поискали от дружеството допълнителна информация относно обстоятелството, че декларираната стойност на стоките е действително платената или подлежаща на плащане сума при продажбата им за износ на съюза. В отговор са представени договор за продажба BUL/SV/171108/259/01/08.11.2017г., проформа фактура, фактура №37638420 от 06.02.2018 г., счетоводни документи и други документи придружаващи стоката.
С договор BUL/SV/171108/249/01/08.11.2017 г. е договорена доставка на 224 тона плюс/минус 2%, като количеството е окончателно, при договорена цена от 588 USD на тон, за периода от м. ноември до м. декември 2017 г. Всички поръчки по споразумението са в рамките на кредитен лимит, даден на клиента в размер на 1 700 000 щатски долара и кредитен период от 60 дни от датата на коносамента.
Стоката по договора е застрахована, за което по делото са представени доказателства – застрахователна полица на „Групамма застраховане“ЕАД.
Анализирайки представените доказателства от „Милки груп Био“ ЕАД, митническите органи са приели, че не са отпаднали съмненията относно митническата стойност на стоката. Посочили са, че липсват част от необходимите документи, както и че след допълнително извършен анализ на митническата стойност на стоки с код КН 15119099, с произход Малайзия във всички държави членки в Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи /МИСЗА/ не са установени декларирани митнически стойност и по реда на чл. 70 от МК за идентични стоки. Митническата стойност по процесната 18 002005Н0005280/11.04.2018 г. е определена въз основа на декларираната стойност на сходни стоки внесени от друго търговско дружество.
Въз основа на тези обстоятелства според административния орган се потвърждават съмненията относно реалността на декларираната митническа стойност, поради което не могат да бъдат приложени разпоредбите на чл. 70 от Регламент /ЕС/№952/2013 г.
По делото е работила ССЕ от заключението по която се установява, че реално платената и подлежаща на плащане цена по фактура № 37638420/06.02.2018 г. е в размер на 38 572 USD. Плащането по фактурата е извършено на 28.05.2018 г. Налице е съответствие между: фактурирания и декларирания вид стока; номера на фактурата за доставка и декларираната в ЕАД фактура; единичната цена по фактурата и тази по ЕАД; вида на пакетирането.
Съдът е приел, че дружеството е представило всички изискани документи, обосноваващи декларираната митническа стойност – договор с производителя, фактура, документи за извършени разплащания и счетоводни записвания, данни относно сключена застраховка „Товари по време на превоз“, за извършени транспортни разходи, но интерпретацията на същите от страна на митническите органи е неправилна, поради което и посочените в решението за корекция съмнения са необосновани. Според съда цената от 1, 32 лв./кг. е изчислена спрямо количеството и стойността на стоката по декларацията на „Нова трейдинг къмпани“ ЕООД, като не е извършен анализ на условията по двете доставки съгласно Incoterms 2010 – CIF по декларацията от 05.02.2018 г. и съответно как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ.
Съдът не е кредитирал статистическите данни за митническата стойност на стоки по код КН 15119099, с произход Малайзия от сайта на Европейската комисия и на PALM OIL ANALYTICS, с аргумента, че няма как от посочените данни за количества и цени, да се извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки.
АС-Варна е обосновал и допуснато съществено процесуално нарушение от административния орган при издаване на обжалваното решение. Според мотивите на съда, лицата адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин своето становище относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето решение. Формално в административната преписка е приложено писмо рег.№106227/13.04.2013 г. на Н. М. В, с което необходимите документи, които вносителят следва да представи, за да обоснове договорената митническа стойност. Представените доказателства са изцяло игнорирани и решаващият орган е приел, че не са преодолени основателните съмнения в реалността на декларираната митническа стойност на стоката по процесната MR №18BG002005Н0005280 от 11.04.2018 г., е довело до незаконосъобразност на постановеното решение от Н. М. В, за корекция на декларираната митническа стойност.
По тези съображения съдът е направил краен извод, че като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава, по декларация на трето лице, началникът на Митница – Варна е постановил незаконосъобразен административен акт.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като в допълнение на мотивите изложени от АС-Варна, следва да бъде посочено следното:
При разрешаването на спора АС-Варна, е установил релевантните за спора факти, извършил е дължимата по чл. 168, ал. 1 от АПК, проверка на административния акт и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата незаконосъобразност. Както правилно е посочено основният спор между страните е относно това дали митническите органи са обосновали „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140 §2 от Регламент /ЕС/ №2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с чл. 74, §2, б.“б“ от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорената стойност на сходни стоки.
Осъщественият внос на 11.04.2018 г. е при действието на Регламент №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Съюза, който е в сила от 01.01.2016 г. С оглед на това основен метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната такава. Тъй като са възникнали съмнения у митническите органи относно посочената цена при вноса, е извършена проверка на същата. След като съмненията не са отпаднали въз основа на представените доказателства от вносителя, е приложен вторичният метод по чл. 74, §2, б.“б“ от Регламент /ЕС/№952/2013 г. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническа стойност по чл. 74, §2, б.„б“ от Регламент №952/2013 е субсидиарно, като съгласно трайната практика на Съда на ЕС, е необходимо преди това да се обоснове неприложимост на основния метод - въз основа на договорната стойност. В обжалваното решение на Н. М. В, липсват мотиви за конкретните обстоятелства, въз основа на които се приема, че действително платената цена стоките от страна на „М. Г. Б“ ЕООД не е договорната стойност на стоките.
Споделя се от настоящата инстанция и направения от АС-Варна извод, че сходните стоки, които са послужили за съпоставка със стоките за остойностяване е неправилен. При действието на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение сходни са стоките произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. чл. 141, §1 от Регламента за изпълнение, според която договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки, без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките /конкретната доставка е част от по-голяма уговорено количество при значителния пазарен дял на задълженото лице на допуснатите до свободно обръщение стоки-83.63%/ дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки противоречи на материалния закон.
Представените във връзка с обжалването пред настоящата инстанция доказателства, не могат да променят изводите за правилност на постановеното от АС-Варна решение. Представеният списък със сравнение на стойностите, посочени в износните митнически декларации не установява, че съпоставени стоки са сходни. Що се касае до писмото от Директора на отдел В1-Митнически и търговски измами към ОЛАФ № ОСМ/2018/18661 от 03.09.2018 г., освен че е с дата на издаване след като оспореното решение е постановено от Н. М. В, представлява само уведомление и не е окончателен доклад по приключело разследване. Тези доказателства не налагат и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, тъй като макар в касационната жалба да се заявява такова искане, същото е формално направено, без да са посочени конкретни съществени нарушения на съдопроизвоствените правила.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и за това като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на дружеството, в полза на "Милки груп Био" ЕАД следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски, в размер на 360 лв.
Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2507/27.12.2018г., постановено по адм. д. №2008 по описа на Административен съд – Варна за 2018 г.
ОСЪЖДА Териториална дирекция "Северна морска" в А. М да заплати на "М. Г. Б" ЕАД, гр. С. сумата от 360 лв., направени разноски в касационното производство.
Решението е окончателно.