Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - Пловдив против Решение № 1807 / 09.08.2018 г., постановено по адм. дело № 1719 / 2018 по описа на Административен съд Пловдив, с което съдът е отменил Решение № 2153 – 15 - 106 / 17.05.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН] / протокол № 2146 – 15 - 172 / 16.03.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, с което на основание чл. 95, ал. 2 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО) личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на И.Д от [населено място] е спряна, считано от 13.03.2018 година. Изложени са доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна.

Ответникът – И.Д, чрез своя процесуален представител адв. В.Т от Адвокатска колегия гр. П., в писмено становище изтъква доводи за неоснователност на подадената касационна жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура излага мотивирано заключение за неоснователност на касационното обжалване и за правилност на първоинстанционното съдебно решение.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл....