Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Подадена е касационна жалба от К.И, от [населено място], против решение № 436 от 07.11.2018 г., по адм. д. № 700/2018 г. на Административен съд В. Т, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1012-04-64#1/13.08.2018г. на Директора на ТП на НОИ – В. Т, с което са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-04-00430996/27.06.2018 г. на инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-В. Т.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост-касационни основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на административния акт.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – В. Т не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, шесто отделение, прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна, по следните съображения:
Установено е от фактическа страна, че с разпореждане № [ЕГН]/13.02.2017г. на К.И е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО, считано от 16.01.2017г. На 01.03.2018г. в ТП на НОИ е подадено заявление вх. № 2113-04-209 от Иванов за зачитане на допълнително придобит осигурителен стаж след пенсиониране.
От отдел „Пенсии“ е изпратено искане изх. № 4022-04-95/07.03.2018г. до отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ да бъде потвърден осигурителен стаж и доход, върху които Иванов е внесъл осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за периода от 01.03.2017г. до 28.02.2018г. След извършена служебна проверка в информационната система на НОИ е установено, че той е регистриран като упражняващ свободна професия с ИЕК 104514473. Осъществява дейност от 01.04.2000г. и към настоящия момент няма подадена декларация за прекъсването...