Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационната жалба на С. Редуан, [гражданство], подадена чрез пълномощник, против решение № 44 от 04.01.2019 г. постановено по адм. д. № 12224/2018г. на Административен съд София - град, с което съдът е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу заповед № УРИ 5392 ПАМ-1015/06.11.2018 г. на началника на сектор „Миграция“ при СДВР. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че е отпаднала необходимостта от настаняване в СДВНЧ, поради което иска отмяна на решението.

Ответникът началникът на сектор „Миграция" при СДВР, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

Първоинстанционният съд е установил, че с докладна записка УРИ № 5392р-1110/06.11.2018 г. началникът на сектор в СДВР е уведомен за задържането на С. Редуан, [гражданство], за когото е установено, че е влязъл на 27.03.2018 в България с виза вид „С“ за срок от 15 дни. В последствие този срок е удължен до 10.06.2018г., но гражданинът не е напуснал страната след този срок. При задържането си лицето се е представило с паспорт на чужд гражданин. Проверката е установила, че Редуан е обявен за общодържавно издирване като обвиняем за кражба. По делото не е спорно, че на чужденеца е приложена принудителна административна мярка по чл. 41, т. 2 ЗЧРБ. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № УРИ 5392 ПАМ-1015/06.11.2018г. на началника на сектор "Миграция" С. Редуан е принудително настанен в СДВНЧ с оглед организиране извеждането му от страната в изпълнение на принудителната мярка за срок до отпадане пречките за изпълнението, но не по-дълъг...