Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, представено от адв. С.Р, срещу решение № 213/02.01.2019 г. на Административен съд Сливен по адм. д. № 383 по описа за 2017 г. Конкретни са доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Сочи пропуск на съда да възприеме наведения от него довод за нищожност на индивидуалния административен акт заради липсата на компетентност на издателя му, който не е притежавал качеството директор на БДИБР към момента на издаване на АУПДВ, както и за отсъствие на материалните предпоставки за издаване на АУПДВ /незаплатени такси от задължено лице по ЗВ - относно установени задължения за такса за водовземане за отчетни периоди 2010 – 2016 г. по разрешително № 31510163/15.04.2009 г. в общ размер 2 800 лева с лихви за забава 956.10 лева и по разрешително № 31510112/01.12.2008 г. в общ размер 483 лева с лихви за забава 164.93 лева./, доколкото определените с него задължения не са ликвидни и изискуеми. Аргументира се с позоваване на разпоредбата на чл. 194б, ал. 4 ЗВ; описва и „текущия контрол“ върху декларирането по чл. 194б, ал. 3-5 ЗВ и възразява против определянето на съставените от администрацията на насрещната страна констативни протоколи като такива по чл. 195б, ал. 2, т. 4 ЗВ. Обвързва забавата си не с изтичането на сроковете за плащане по тарифата по чл. 194, ал. 6 ЗВ, а с изтичането на срока по поканата от 22.08.2017 г. Оспорва изводите на съда за спиране на давността за вземанията за такси за 2010 и 2011 г. за срока на разсрочване на плащането със споразумение от 07.06.2012 г., тъй като директорът на басейновата дирекция не е бил компетентен да разсрочи вземането с оглед размера му....