Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 5280/17.08.2018 г., по адм. дело № 13923/2017 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). С обжалваното решение е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН), на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, да заплати на Н.Р сумата от 150 (сто и петдесет) лева за претърпени неимуществени вреди, за периода от 23.11.2017 г. - 02.01.2018 г., вследствие на незаконосъобразното задържане на негов ръчен часовник. Със същото решение, съдът е отхвърлил иска на Русинов за разликата до пълния предявен размер – 1000 лева, за същия период, както и за сумата от 270 (двеста и седемдесет) лева за претърпени имуществени вреди, вследствие на изземване на часовника на ищеца на 23.11.2017 г. от длъжностни лица от администрацията на затвора - гр. С..

Касационната жалба на ГДИН е насочена срещу осъдителната част на съдебното решение, както и в частта, в която съдът е преценил като неоснователна претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото съобразно отхвърлената част на исковете. Наведени са касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението. Иска отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на исковете изцяло, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба на Н.Р е срещу частта от съдебното решение, с което единият иск е частично отхвърлен, а другият изцяло. От обстоятелствената част следва, че поддържаните касационни основания са необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковете.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба на ГДИН и неоснователност на жалбата на Русинов.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценява касационните жалби...