Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ във вр. с чл. 72, ал. 4 ЗМВР в редакцията,

Образувано е по касационна жалба от С.И от [населено място], чрез процесуален представител, срещу Решение № 502/ 13.12.2018г. на Административен съд – В. Т по адм. дело № 576/2018г.

Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Счита, че първоинстанционният съд не е съобразил релевираните от него твърдения и възражения относно липсата на форма и несъотвествието с целта на закона на оспорената Заповед за задържането му. Намира, че са игнорирани събраните свидетелски показания, установяващи абсолютна липса на необходимост от задържането му. Сочи, че заповедта е немотивирана, а единствената причина за задържането му е удобството на разследващите. Акцентира върху липсата на посочено в заповедта фактическо основание за задържането, както и върху допуснато нарушение на процедурно изискване по чл. 72, ал. 9 ЗМВР във вр. с чл. 15, ал. 1 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи. Навежда довод за нарушение на чл. 5, §1 от ЕКПЧОС изискващ на първо място задържането да е законосъобразно чрез спазване на реда, предвиден в националния закон. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата, като претендира отмяна на обжалваното решение и вместо него, постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена, ведно с присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по касационната жалба - Началник група „Охранителна полиция“ в РУ – Стражица при ОД на МВР – В. Т не изразява становище по основателността й.

Прокурорът при Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното...