Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на "С. С" АД, срещу решение № 378/25.10.2018 г. по адм. дело № 406/2018 г. по описа на Административен съд Враца, с която е отхвърлена жалбата на касатора против Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 5602004683-1/23.04.2018 г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК) от орган по приходите при О. Б. С, с който на дружеството са определени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) и лихвите към тях за периода 2013-2017г., в размер на 14453, 37лв.

Касаторът претендира неправилност на съдебния акт, като релевира доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че неправилно съдът е приел за доказано реалното изпълнение на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, както по отношение на територията на община Б. С, така и в района на местонахождение на имота на дружеството. Счита, че по делото не е представено решение на Общинския съвет за възлагане на дейности по извършване на услугите по чл. 62, ал. 3 от ЗМДТ на ОП „Чистота и озеленяване“-гр.Б. С.

Счита, че не е доказано, че Общината е създала необходимите предпоставки за престиране на услугите по чл. 62 от ЗМДТ.Претендира разноски по делото.

Ответната страна – Директорът на дирекция "Местни данъци и такси" при община Б. С, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна...