Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 421 от 21.01.2019г., постановено по адм. д. № 611/18г. Административен съд С. З, трети състав, е отменил по жалба на „М. И“-ООД – гр.С. З, ЕИК 203918745, ревизионен акт № Р – 16002417008927 – 091 – 001 от 18.07.2018г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 581 от 08.10.2018г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика ”-гр. П., в частта му за допълнително начислен ДДС в размер на 20 487, 25лв. за данъчен период 02/2018г. с прилежащи лихви и в частта за отказано право на данъчен кредит в размер на 721, 50лв. за данъчен период м. 09/2017г., като незаконосъобразен. С решението съдът е отхвърлил жалбата на „М. И“-ООД – гр.С. З против частта от ревизионния акт, с която на дружеството е начислен допълнително ДДС за данъчен период м. 02/2018г. в размер на 17 596, 32лв. Съдът е осъдил страните да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата.

Срещу така постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от Г.А в качеството му на директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика ”-гр. П.. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд в посочената му част и да реши спора по същество, като потвърди оспорения ревизионен акт изцяло. Претендира се заплащане на разноски за двете инстанции.

Ответното по касационната жалба дружество „М. И“-ООД – гр.С. З чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на...