Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Общински съвет – Сливо поле, подадена чрез адвокат В.М, против решение № 27/01.08.2018 г. по адм. д. № 169/2018 г. на Административен съд – Русе. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорване на процесната наредба, като възразява срещу валидността на представения договор за ползване на недвижимия имот в населеното място. Оспорва изводите на съда за липсата на компетентност на Общинския съвет да приеме оспорената разпоредба, както и за наличието на нормативна уредба от по-висока степен на обществените отношения, предмет на общинската наредба. Моли да бъде отменено обжалваното решение и претендира адвокатско възнаграждение в минимален размер на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА).
Ответникът по жалбата – А. Кристофани, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Предвид липсата на разпоредба, която да определя допустимия брой животни-компаньони/домашни любимци, които могат да се отглеждат на едно място, в случая се касае за неуредени обществени отношения с местно значение. Оспорената разпоредба на чл. 11, ал. 10 от общинската Наредба не противоречи на чл. 34 ЗЗЖ, още повече, че ал. 1 на чл. 34 касае отглеждането на кучета и котки в жилища в сграда – етажна собственост, докато чл. 11, ал. 10 от Наредбата – отглеждането на кучета в частни дворове. ОбС може да издава наредби съобразно чл. 8 ЗНА само ако Конституцията или закон предвиждат изрично това. В случая за ОбС – Сливо поле не е налице законова делегация да урежда обществените отношения, свързани с броя на отглежданите на територията на общината в частни дворове домашни кучета и техните приплоди.
Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Административен съд – Русе е сезиран с жалба на А. Кристофани против разпоредбата на чл. 11, ал. 10 (нова, приета с Решение № 102 по Протокол № 10 от 30.05.2016 г. на Общински съвет – Сливо поле) от Наредба № 18 за притежаване, отглеждане и контрол на животни на територията на Община – Сливо поле /Наредбата/, приета с Решение № 510 по Протокол № 50 от 28.05.2015 г., изм. и доп. с Решение № 102 по Протокол № 10 от 30.05.2016 г. на Общински съвет (ОбС) – Сливо поле.
С обжалваното решение съдът е обявил за нищожна разпоредбата на чл. 11, ал. 10 от Наредбата и е осъдил Общински съвет – Сливо поле да заплати на жалбоподателката сумата от 30 лева, представляваща направените по делото разноски и сумата от 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА).
Съдът е приел подадената жалба за допустима, а по същество е посочил, че в изброените в §2 от ПЗР на Наредбата, както и в Решение № 102 по Протокол № 10 от 30.05.2016 г. на ОбС – Сливо поле, нормативни актове не се установява наличието на норма, предвиждаща законова делегация общинският съвет да има правото да уреди конкретните отношения, свързани с ограничаване броя на отглежданите на територията на Община – Сливо поле в частни дворове домашни кучета и приплодите им. Съдът посочва, че оспорената разпоредба от Наредбата урежда обществени отношения, които вече са регламентирани с нормативни актове от по-висока степен като ЗВМД, ЗЗЖ, ЗМДТ, Наредба № 39 от 01.12.2008 г. за условията за отглеждане на животни-компаньони, съобразени с техните физически и поведенчески особености. Според съда, нормите на ЗЗЖ, както и тези на Наредба № 39 от 01.12.2008 г. за условията за отглеждане на животни-компаньони, съобразени с техните физически и поведенчески особености не въвеждат ограничения за брой на домашни животни – кучета, а определят условията, при които същите следва да бъдат отглеждани.
Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон.
Оспорената разпоредба на чл. 11, ал. 10 от Наредба № 18 за притежаване, отглеждане и контрол на животни на територията на Община – Сливо поле е нова и е приета с Решение № 102 по Протокол № 10 от 30.05.2016 г. на ОбС – Сливо поле. Тя гласи, че броят на домашните кучета на територията на всички населени места на Община – Сливо поле, които могат да се отглеждат в частни дворове, е до три броя и приплодите им до 6-месечна възраст.
А. Кристофани живее в имот в [населено място], [община], в който отглежда домашни любимци – кучета, надвишаващи допустимия по оспорената разпоредба брой на животните. Във връзка с това, въз основа на АУАН от 02.02.2018 г. й било издадено Наказателно постановление (НП) № 1 от 13.02.2018 г. от Кмета на Община – Сливо поле. Тя е оспорила НП пред Районен съд – Русе. Недвижимия имот в [населено място] тя ползва въз основа на Договор за заем за послужване от 17.01.2018 г., сключен между „Версилия“ ЕООД, представлявано от М. Кристофани и М. Кристофани, гражданин на Италия, в качеството им на заемодатели и жалбоподателката, в качеството й на заемополучател. Имотът представлява ПИ № 274 в кв. 24 по регулационен и застроителен план на [населено място], с площ 1 276 кв. м. с построените в имота сгради – полумасивна лятна къща, масивна лятна кухня и масивен гараж. Съгласно договора, жалбоподателката има право да ползва имота заедно с лицата, с които е в едно домакинство, както и със собствените й домашни любимци – кучета и котки, като срещу това не заплаща наемна цена, но се задължава да се грижи за домашните любимци, собственост на заемодателя. Представени са декларации за притежаване на куче от М. Кристофани за общо 31 броя кучета, както и декларации от А. Кристофани за осиновяването на кучета-домашни любимци.
Обосновани са изводите на съда, че жалбоподателката Кристофани има правен интерес от обжалване на процесната разпоредба от Наредбата на Общински съвет – Сливо поле. Самата тя живее в [община] и отглежда кучета-компаньони. Поради значителния им брой, който надхвърля установения в общинската наредба брой на домашните кучета, тя е била санкционирана с издадено наказателно постановление. Тези факти установяват, че жалбоподателката е пряко и непосредствено засегната от оспорената от нея разпоредба на чл. 11, ал. 10 от Наредба № 18 за притежаване, отглеждане и контрол на животни на територията на Община – Сливо поле и подадената от нея жалба правилно е преценена от съда като допустима.
Административният съд подробно е анализирал нормите, които регламентират реда и начина на отглеждане на кучета-компаньони – ЗЗЖ (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ) /ЗЗЖ/, Закон за ветиринарно-медицинската дейност /ЗВМД/, Наредба № 39 от 01.12.2008 г. за условията за отглеждане на животни-компаньони, съобразени с техните физически и поведенчески особености. Всички те уреждат изискванията, на които е подчинена дейността по отглеждането на животни-компаньони. Никъде в посочените нормативни актове не се съдържат разпоредби относно допустимия брой животни, които могат да се отглеждат в дворовете на домакинствата. Такива изисквания се съдържат в Наредба № 39 от 1 декември 2008 г. за условията за отглеждане на животни-компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености, но те се отнасят за животните, отглеждани в сграда. В нормативната уредба не се съдържат норми за броя на животните, които да се отглеждат в едно домакинство в урегулирани имоти. От това следва, че не са налице норми от по-висок ранг, които да са пречка за приемането на процесната общинска разпоредба.
В мотивите си съдът е посочил, че „нормите на ЗЗЖ, както и тези на Наредба № 39 от 01.12.2008 г. за условията за отглеждане на животни-компаньони, съобразени с техните физически и поведенчески особености не въвеждат ограничения за брой на домашни животни – кучета, а определят условията, при които същите следва да бъдат отглеждани“. В противоречие на посочените мотиви административният съд прави извод, че процесната разпоредба противоречи на норми от по-висок ранг.
Действително посочените нормативни актове уреждат други въпроси, свързани с отглеждането на животните-компаньони, но в тях не се съдържат разпоредби за ограничителния брой на тези животни в едно домакинство. С оглед на това, Общински съвет – Сливо поле е приел разпоредба, която не противоречи на норми от по-висок ранг.
Никъде в ЗВМД, ЗЗЖ, ЗМДТ не е уредена компетентността на други органи, които да приемат наредби, регламентиращи броя на отглежданите домашни кучета в едно домакинство. Разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ЗЗЖ предоставя компетентност на общинските съвети да приемат наредба за организация на работата и условията на отглеждане на кучета във временните приюти, т. е. тази норма касае безстопанствените животни. Що се отнася до обществените отношения, регламентирани с оспорената в настоящото производство разпоредба, компетентността на Общинския съвет се извежда от разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 23 ЗМСМА. В нея са уредени правомощията на Общинския съвет да решава въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи. Броят на животните-компаньони, отглеждани в едно домакинство, е въпрос от изключително местно значение. Поради това той не е уреден нито в ЗВМД, ЗЗЖ, нито в Наредба № 39 от 01.12.2008 г. за условията за отглеждане на животни-компаньони, съобразени с техните физически и поведенчески особености. След като липсва нормативна уредба от по-висок ранг, която определя броя животните-компаньони, които могат да се отглеждат в едно домакинство, няма пречка общинският съвет да въведе такъв критерий, предвид особеностите на дадена община. Т. О съвет дава израз на волята на местната общност в сферите на здравеопазването и на опазването на околната среда – сфери на местно самоуправление по чл. 17 от ЗМСМА.
Касационната инстанция не споделя извода на съда за липса на мотиви в законопроекта за приемане на оспорената разпоредба.
В докладната записка на вносителя – кмета на Община – Сливо поле, е посочено, че поради липсата на правна уредба относно допустимия брой на домашните кучета в едно домакинство, Общинската наредба следва да бъде допълнена с процесната разпоредба. От протокола на заседанието на общинския съвет е видно, че липсата на конкретен брой на домашните любимци в едно домакинство създава в общината големи затруднения и общинските съветници са били запознати с проблема, породен от безконтролното отглеждане на кучета. Следва да се има предвид, че в случая е приета само една разпоредба, а не цял нормативен акт, приемането на който следва да бъде подробно и цялостно мотивирано.
Поради тези съображения касационната инстанция счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно. Делото е изяснено от фактическа страна и касационната инстанция дължи произнасяне по съществото на спора. Видно от посочените мотиви, Общински съвет – Сливо поле е имал компетентност да приеме оспорената разпоредба на чл. 11, ал. 10 от Наредба № 18 за притежаване, отглеждане и контрол на животни на територията на Община – Сливо поле и тази разпоредба не противоречи на други норми от по-висок ранг .С оглед на това жалбата на А. Кристофани срещу нея следва да бъде отхвърлена.
На касационния жалбоподател следва да се присъди сумата от 500 лв, възнаграждение за адвокат на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА).
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 27/01.08.2018 г. по адм. д. №169/2018 г. на Административен съд – Русе, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Кристофани, с адрес за призоваване [населено място], [улица], против разпоредбата на чл. 11, ал. 10 (нова, приета с Решение № 102 по Протокол № 10 от 30.05.2016 г. на Общински съвет – Сливо поле) от Наредба № 18 за притежаване, отглеждане и контрол на животни на територията на Община – Сливо поле /Наредбата/, приета с Решение № 510 по Протокол № 50 от 28.05.2015 г., изм. и доп. с Решение № 102 по Протокол № 10 от 30.05.2016 г. на Общински съвет (ОбС) – Сливо поле.
ОСЪЖДА А. Кристофани, ЕГН [ЕГН], с адрес за призоваване [населено място], [улица] да заплати на Общински съвет – Сливо поле сумата от 500 /петстотин/ лева, адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно.