Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Пловдив против решение № 1429 / 20.06.2018 г. по адм. дело № 3066 / 2016 г. на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на т. 66и от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП)(отм.) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – В.В от [населено място] изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробен писмен отговор и претендира разноски за касационната инстанция.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Позовава се на т. 66и ПКТП отм. , отбелязвайки че законодателят е поставил изискването трудът да е бил положен при условията на първичната преработка на суровините, като дейностите, които са от този диапазон са посочени в точка 31 ПКТП отм. , а именно-предене, тъкане и текстилно облагородяване на тъкани. Позоваването на шифъра на длъжността, отразен в трудовата книжка, отговарящ на длъжност „шлосер-монтьор по ремонта“ не е достатъчно за обосноваване на това заключение. Не са налице доказателства, които да установяват цех /участък/ и място на работа. Освен длъжността в документите няма отбелязани категория труд и основание по ПКТП.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.
С решение № 1429 / 20.06.2018 г. по адм. дело № 3066 / 2016 г. Административен съд – Пловдив е отменил решение № 2153 – 15 – 294 / 07.12.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на В.В, от [населено място] срещу разпореждане № [ЕГН], протокол № 01326 / 22.08.2016 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ, в частта му, с която е определен общия осигурителен стаж, проценти осигурителен стаж и размера на пенсията по негово заявление вх. № 2113 – 15 – 2371 / 21.06.2016 г.Изпратил е преписката само в посочената част по заявление вх. № 2113 – 15 – 2371 / 21.06.2016 г. на В.В, от [населено място] на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив за произнасяне по направеното в заявление искане, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени със съдебното решение. Присъдил е разноски.
По делото е установено, че В.В от [населено място] е работил за периода 09.06.1975 г. – 27.10.1991 г. в завод „А. Ю“ гр. П.(„Филтекс“ АД, гр. П.) на длъжностите „шлосер“, „маш. техник“, „ел. техник“, „шевен техник“, „маш. техник“, „монтьор“.
Заводът е възникнал през 1954 г. от национализирани частни предприятия като първоначално е работил с два цеха – шапкарски и за вълнен трикотаж, а по-късно се е специализирал в производство на дамско и детско плетено облекло и трикотаж. През седемдесетте години са били открити цехове във Войводиново, Асеновград, Пазарджик и Лъки. Вълев е полагал труд основно в с. В.о където производството е било със затворен цикъл – от бобиниране на преждата, плетене и кроене, до готовите изделия.
Обосновано при тези данни административният съд е приел, че трудът е бил полаган в специализирано предприятие на текстилната промишленост.
Изследвайки длъжностите, които е заемал Вълев за периода 1975 г. – 1991 г., административният съд е установил, че трудът му като „шлосер – монтьор по ремонта на машини и съоръжения“ с шифър 80527425 (по класификацията на персонала, зает в народното стопанство от 1986г.) за периода 02.01.1984 г. – 31.07.1989 г. следва да бъде категоризиран на основание т. 66и ПКТП отм. от втора категория.
Съгласно т. 66и ПКТП отм. от втора категория е труда на работниците и инженерно-технически работници, работещи до началник цех включително в подготвителните и основните цехове (участъци) в памукотекстилната, вълнената, копринената и трикотажната промишленост. Работещите в конфекционните цехове на трикотажната и шивашката промишленост не се ползват с права по т. 66и ПКТП отм.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора пред касационната инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени направените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока – договор за правна защита и съдействие № 121003 / 23.04.2018 г. възлизат на сумата от 300, 00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1429 / 20.06.2018 г. по адм. дело № 3066 / 2016 г. на Административен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Пловдив да заплати на В.В от [населено място] сумата от 300, 00 (триста) лева разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.