Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Е.К от [населено място] срещу решение № 7083/27.11.2017г. на Административен съд – София-град по адм. д. № 9085/2017г., с което съдът е отхвърлил предявения от него иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за времето, през което не е бил на служба поради незаконното прекратяване на служебното му правоотношение, а именно за периода от 29.09.2015 г. до 29.03.2016 г. в размер на 9600 лв. – главница, както и сумата 165, 66 лв., лихва за периода от 21.09.2016 г. до 21.11.2016 г., като неоснователна. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че след като съдът приемал, че началната дата винаги е тази на прекратяване на правоотношението, то не е следвало да дава указания на страната да посочва конкретен период, за който е насочена претенцията. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде уважен подадения от него иск.
Редовно призован за съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от пълномощника си адв.. Е, който представя писмени бележки по делото, в който по същество поддържа доводите изложени в касационната жалба. Претендира разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Ответникът по касационната жалба, Комисия за енергийно и водно регулиране, в представени по делото писмени бележки, чрез процесуалния си представител Петрова изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Редовно призован за съдебно заседание ответникът по касационната жалба се представлява от юрк.. П, която по същество поддържа доводите изложени в писмените бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното съдебно решение.
При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на Върховния административен съд, трето отделение обосновава извод за подаването и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна:
Служебното правоотношение на Е.К като „главен експерт“ в Държавна комисия за енергийно и водно регулиране е прекратено със заповед № 118 от 22.07.2014 г. на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл. С решение № 8173/23.12.2014 г. по адм. д. № 9228/2014 г. на Административен съд – София-град, е отменена цитираната заповед, като с решение № 2864/15.03.2016 г. по адм. д. № 1975 /2015 г. на ВАС, пето отделение решението на АССГ е оставено в сила. По този начин е реализирана процесуалната предпоставка по чл. 204, ал. 1 АПК.
Служителят сезирал административния съд с искова молба за заплащане на обезщетение в размер на 9600 лв. – главница + лихва в размер на 165, 66 лв., считано от 21.09.2016 г. до 21.11.2016 г. за претърпени имуществени вреди по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, за времето, през което служителят е останал без работа – от 22.07.2014 г. до 29.03.2016 г., както и законната лихва върху тази сума от подаването на исковата молба.
Административният съд с определение от 05.09.2017 г. е указал на ищеца да посочи период /начална и крайна дата/, за който се претендира обезщетение съгл. чл. 104, ал. 1 ЗДСл. С уточняваща молба от 27.09.2017г. – л. 12 от адм. д. № 9085/2017 г. ищецът сочи, че периодът на претенцията е от 29.09.2015г. до 29.03.2016г.
С оглед посочения от страната период, съдът е приел, че претенцията е неоснователна, доколкото се отнася за период, който е извън 6-месечния такъв, считано от датата на уволнението – 22.07.2014 г. – 22.01.2015 г. Въз основа на така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е отхвърлил предявената искова молба като неоснователна.
Предвид релевираните от касатора възражения за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, касационният състав на Върховния административен съд, трето отделение констатира следното от правна страна:
Пълният текст на чл. 104, ал. 1 ЗДСл. е със следното съдържание: „Когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.“
Дадените от първоинстанционният съд указания с разпореждане от 05.09.2017 г. за посочване на конкретен период от време, за който се претендира обезщетението са в противоречие с цитираната разпоредба. Началото на периода, за който на служителя се дължи обезщетение при незаконно прекратяване на служебното правоотношение е нормативно определен, а именно моментът на прекратяване на служебното правоотношение – 22.07.2014 г. Да се приеме, че е възможно да се определи друг момент, от който обезщетението да бъде изчислено, е в противоречие с втората хипотеза на законовата разпоредба и приложението й ще бъде невъзможно, тъй като причинно-следствената връзка между прекратяване на правоотношението и оставането на работника или служителя без работа ще бъде прекъсната.
Предвид допуснатите от съда процесуални нарушения, касационната инстанция не може да извърши контрол за правилност на съдебния акт. Решението следва да се отмени, като делото следва да се върне на нов състав на АССГ за разглеждане при съобразяване с указанията, дадени в настоящото решение:
Началната дата, от която се дължи обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл винаги е тази на прекратяване на правоотношението. Да се приеме, че е възможно да се определи друг момент от който обезщетението да бъде изчислено, е в противоречие с втората хипотеза на законовата разпоредба и приложението й ще бъде невъзможно, тъй като причинно-следствената връзка между прекратяване на правоотношението и оставането на работника или служителя без работа, ще бъде прекъсната. Съдът е следвало да приложи една от двете законови възможности, като в случай, че служителят не е бил назначен на друга работа или на друга държавна служба, да приеме, че на същия се дължи обезщетение, в размер на основната му заплата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно за максимален срок от шест месеца. Ако е налице втората хипотеза, служителят има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. В случая, Административен съд – София-град не е извършил такова установяване, като незаконосъобразно е отхвърлил исковата молба. С оглед на това, при новото разглеждане на делото, съдът следва да съобрази приложените доказателства за отмяна на незаконното уволнение, за размера на брутната заплата към момента на признаването на уволнението му за незаконно за максимален срок от шест месеца, а също да установи дали през този период ищецът е получавал възнаграждение за друга работа, (ако е налице втората хипотеза на чл. 104, ал 1 ЗДСл.) като въз основа на това определи дали обезщетението е дължимо и в какъв размер.
Гореизложеното мотивира касационния състав да отмени обжалваното съдебно решение, като върне делото на друг състав на АССГ за ново разглеждане. При новото разглеждане на спора, съдът трябва да установи фактите по спора, въз основа на анализ на доказателствата по делото. Касационната инстанция не може за първи път да прави тези установявания, тъй като с това би накърнила правото на жалбоподателя на две инстанции по фактите и приложимото право.
При новото разглеждане на делото, съдът ще се произнесе и по искането за разноски съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК.
Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, настоящият състав на трето отделение на Върховния административен съд, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 7083/27.11.2017 г. на Административен съд – София-град по адм. д. № 9085/2017г.
ВРЪЩА делото на Административен съд – София-град на нов състав за ново разглеждане на подадения от Е.К срещу Комисия за енергийно и водно регулиране иск с правно основание чл. 104, ал. 1 вр. чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл за заплащане на обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради незаконното прекратяване на служебното му правоотношение при съобразяване на мотивите на настоящия съдебен акт. Решението е окончателно.