Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

С решение № 119 от 11.12.2018г., постановено по адм. д. № 210/18г., Административен съд – Разград, е отхвърлил жалбата на П.К от [населено място], [община], срещу Заповед за задържане на лице от 19.11.2018г., издадена от младши полицейски инспектор при Районно управление Разград, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е бил задържан за срок до 24часа. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на ОД на МВР – Разград разноски по делото в размер на 100лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от П.К от [населено място], [община], чрез пълномощника му адв. И.И. В същата се прави оплакване, че първоинстанционното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Разград и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорената заповед за задържане. Претендира присъждане на разноски.

Ответният по касационната жалба полицейски орган при Районно управление на МВР - Разград не е взел становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С решението си Административен съд Разград...