Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И.И от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител – адв.. Х, срещу решение № 341 от 31.07.2018 г., постановено по адм. дело № 412/2018 г. на Административен съд – В. Т, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 18-1275-000321/08.05.2018г. на началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция/ОД/ на МВР - гр. В. Т.

Касаторът оспорва решението като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Иска да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество.

Ответникът - началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция/ОД/ на МВР - гр. В. Т, не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна.

С атакуваното решение състав на Административен съд В. Т е отхвърлил жалбата на И.И против заповед № 18-1275-000321/08.05.2018г. на началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция/ОД/ на МВР - гр. В. Т с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) на Илиев е наложена ПАМ "Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца".

За да постанови този резултат съдът е приел за установени следните факти: при извършена проверка за употреба на алкохол на 06.05.2018 г. около 04, 15 ч. е установено, че И.И управлява лек автомобил Ф. Ш с рег. № [номер], след употреба на алкохол с концентрация 2, 31 промила, измерени в...