Производството е по чл. 247 ГПК.

Образувано е по касационна частна жалба на К. Г. Г. срещу определение № 811/8 март 2018 г. на Софийския апелативен съд, постановено по ч. гр. д.№766/2018 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено определение от 22.12.2017 г. по т. д.№ 2984/2017 г. на на СГС, на СГС, VІ-ТО, 19 състав прекратяване на производството в частта относно предявения по реда на чл. 422 ГПК установителен иск срещу К. Г. Г.. С определение № 7729/22.12.2017 г. на първоинстанционния съд е постановено частично прекратяване на производството по т. д.№ 2984/2017 г. на СГС по предявените срещу жалбоподателката К. Г. Г. положителни установителни искове от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД София с искова молба вх. № 142411/26 октомври 2017 г. срещу нея и ”Р. Б. ООД е постановено връщане на исковата молба в частта срещу К. Г. Г.. В частната жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно по съображения за на­рушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия за разглеждане на всички съединени искове.

В изложение по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК във вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е обосновала приложното поле на касационното обжалване с пред­поставките на чл. 28, ал. 1 т. 1 ГПК по отношение на определените от нея за значими за изхода на делото правни въпроси, както следва:

1/ Редът за връчване на съобщения по чл. 45 и чл. 46 ГПК важи ли за връчване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от съдебния изпълнител; 2/ Приравнено ли е процесуалното положение на длъжника по изпълнител­но дело, образувано па основание изпълнителен лист по заповед за изпълне­ние, издадена по чл. 417 ГПК, на положението на ответника по образуваното срещу него гражданско дело и

З/ Какво е правното значение на липсата на задължение за лицето, получило уведомлението, да го съобщи на адресата.

В срока за отговор на частната жалба „У. Б. АД - София, изразява становище, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.

След преценка на данните по делото и доводите на страните настоя­щият състав на Второ т. о. на ВКС намира следното;

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ТПК от надлежна страна срещу определение на Оофийския апелативен съд по чл. 174, ал.З ГПК, подлежащо на непряк касационен контрол, поради което се явява процесу­ално допустима.

За да потвърди определението на първоинстанционния съд за частично прекратяване на производството по предявените срещу жалбоподателката положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК въззивният съд е приел, че изводите на СГС за недопустимост на исковете срещу К. Г. поради липса на правен интерес са правилни, тъй като възражението й срещу заповедта за изпълнение е подадено след изтичането на преклузивния двуседмичен срок от връчването й по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което същата е влязла в сила.

При преценка на основанията за достъп до касация Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т. о. съобрази следното:

Съгласно приложените заповедното производство възражения по чл. 414 ГПК и доказателства за връчване на поканите за доброволно изпълнение с приложени към тях заповеди за изпълнение и изпълнителни листове - разписките за връчване на книжа от ЧСИ Н. М., рег№ 841, е прието, че подаденото на 31 март 2017 г. възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от К.­на Г. е след изтичането на срока в цитираната разпоредба, който в случая е започнал да тече от връчването на поканата за доброволно изпълнение чрез служител на работодателя на длъжника, подписал протокол за пре­давана на връчените му документи на техния адресат.

От мотивите е видно, че обжалваното определение не сдържа отгово­ри на формулираните от жалбоподателката правни въпроси в изложението на основанията за допускане на касация, а и разрешенията им биха били от значение за законосъобразността на формираните от въззивния съд изво­ди и за правилността на акта му, а не за изхода на процесуалноправния спор.

Не е налице и соченото допълнително основание за достъп до касация - чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Въпросът относно допустимостта на иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, е разрешен съобразно постановките на т. 10А и т. 13 на ТР №4/2013 г. от 18 юни 2014 г. по ТД №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които правен интерес от предявяването на положителния установителен иск по чл. 422 ГПК е на­лице само по отношение на длъжник, оспорил в срок вземането чрез възра­жение, а съдът, сезиран с него, на общо основание дължи преценка на допусти­мостта му, включително спазването на срока за подаване на възражение срещу издадена заповед за изпълнение на парично задължение и останалите абсолютни процесуални предпоставки, обуславящи съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.

По изложените съображения обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на второ

т. о., на основание чл. 274, ал.З ТПК

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 811/8 март 2018 г. по в. ч.гр. д.№ 766/2018 г. на Софийския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.