Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Н.Б. като процесуален представител на Г. К. Р. от [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд от 24.Х.2017г. по гр. д. № 395/2017г.

Ответникът по жалбата МБАЛ [фирма] П. в отговора си по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК чрез адвокат Ем.Л. е заел становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния сорк, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.

За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ взе предвид:

С атакуваното решение П. по въззивни жалби и на двете страни е отменил решението на ОС Пазарджик от 10.V.2017г. по гр. д. № 826/2016г. в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на касаторката 10000лв. обезщетение на основание чл. 50 ЗЗД, и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил тази претенция и е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата над 10000лв. до пълния предявен размер 80000лв.

Въззивният съд е приел за безспорно установени твърденията на ищцата в исковата й молба: на 25.ХІ.2013г. при ответника й е извършена планова операция „Лапароскопска холецистектомия“ с използването на апарат за електрохирургия за многократна употреба – електронож или електрокоагулатор, собствен на ответника, състоящ се от захранващ модул, генератор, модул за управление и неутрален електрод, представляващ метална плочка с размери 200 Х 120 мм, служещ както за рязане, така и за предотвратяване на кървене при операции; с апарата работел лекарят-оператор; след операцията плочата била отстранена и се установило, че тя е по-топла от обикновено и че кожата на дясната подбедрица на ищцата била силно зачервена; след излизане от упойка ищцата усетила силни болки в областта на дясната подбедрица и установила, че има превръзка на мястото; на 14.12.2013г. й е направена пластика в клиника по изгаряне, пластична и реконструктивна хирургия към УМБАЛ „Св.Г.“ с окончателна диагноза „Комбусцио крурис декстра градус Ш-1-1%“ и „изгаряне на дясна подбедрица ІІІ степен – 1%“.

Съдът е приел, че претенцията е основана на причинена вреда от вещ и правната й квалификация е по чл. 50 ЗЗД. Отговорността на това основание е безвиновна, но не е безусловна, а следва да произтича от обективно присъщи /вътрешни/ свойства, качества или дефекти на вещта. Прието е и че в случая не са ангажирани доказателства, въпреки изрично дадените на ищцата в доклада на първоинстанционния съд указания, че изгарянето е в резултат на такива свойства или на дефекти на вещта.

В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК като основания за допускане на касационно обжалване в хипотезите по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК /в редакцията след последното изменение през 2017г. – ДВ бр. 86/2017г./ се сочат необсъждане от въззивния съд на всички събрани по делото доказателства, липса на мотиви, както и дължимите от съда процесуални действия в случай, че служебно прецени, че експертните заключения не са изяснили съществени въпроси по предмета на делото и констатира служебно непълнота, неяснота или необоснованост на представените заключения.

ВКС намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Действително мотивите в атакуваното решение са кратки, но те изразяват фактическите и правните изводи на въззивния съд по спора по делото. Първите два поставени в тази връзка въпроси са обосновани с непреценка на съдебно-психологичната и съдебно-медицинската експертизи, на показанията на разпитаните свидетели, на епикризи, на две медицински удостоверения от 2014г., на НОХД № 16/2016г. на РС Пазарджик и на ВНОХД № 587/2016г. на ОС Пазарджик. Всички те имат отношение само към част от елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 50 ЗЗД – наличието на увреждане, степента му, респективно и на болките и страданията, че то е причинено при използването на апарат за електрохирургия, собственост на ответника, който е бил в изправност и годен по предназначение, както и признаването с влязла в сила присъда за невиновен на лекаря, ръководител на операционния екип, осъществил операцията на ищцата, да й е причинил средна телесна повреда – изгаряне на дясната подбедрица - поради немарливо изпълнение на правно регламентирана лекарска дейност, представляваща източник на повишена опасност, каквито обстоятелства въззивният съд не е отрекъл, а е приел за установени по делото. В нито едно от тези сочени доказателствени средства не се съдържат данни увреждането да не е в пряка връзка с поведението /действие, бездействие/ на човек, освен на ръководителя на лекарския екип, т. е. да не се дължи на допуснато нарушение на предписани и/или общоприети правила при или във връзка с използването на вещта, а да се дължи единствено на присъщите й свойства, качества или на дефекти като задължителна предпоставка за отговорността по чл. 50 ЗЗД /виж ППВС № 7/1959г., ППВС № 17/1963г., ППВС № 4/1975г./, каквато се търси с предявения иск. С оглед на това и липсата на твърдение да не са взети предвид от въззивния съд други доказателства в тази насока поставените въпроси не са от значение за изхода на спора по делото.

Третият поставен в изложението въпрос е неотносим към резултата по делото, до който е достигнал въззивният съд, тъй като той не се е произнесъл по него. Това е така, защото липсва формиран извод съдът да е констатирал заключенията на вещите лица да не са изяснили съществени въпроси по поставените им задачи във връзка с предмета на делото, или неяснота, или необоснованост, и да не е извършил съответните процесуални действия. Освен това, във въззивните жалби на страните и в отговорите по тях оплаквания в тази насока не се съдържат, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд не е следвало служебно да ги подлага на преценка и да се произнася в тази насока /виж в този смисъл и ТР № 1/20013г. на ОСГТК/. От друга страна, твърдяното произнасяне в противоречие с практиката на ВКС не се обосновава със сочената такава / обективирана в решения по гр. д. № по гр. д. № 5936/2015г. І ГО, по гр. д. № 7298/2014г. ІІІ ГО и по гр. д. № 1083/2010г. ІV ГО/, дадените с която разрешения са относими към дължимите процесуални действия на съда при непълнота или неяснота на представени експертизи, препятстващи възможността за изясняване на релевантни за спора обстоятелства. Това е така, тъй като в случая ищцата /страните/ не е искала експертиза на вещо лице за това на какво се дължи изгарянето /какъв е механизма му/, причинено при използването на апарата за електрохирургия /представени са съдебно-психиатрична експертиза и съдебно-медицинска експертиза, последната със задача установяване на увреждането и от какво е причинено в резултат на оперативната интервенция/, при което преценка за неяснота, непълнота или необоснованост не е била възможна с оглед и диспозитивното начало в гражданския процес.

Позоваването на касаторката на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е бланкетно, без обосноваване наличието на някоя от съдържащите се в него хипотези за допускане на касационно обжалване, каквито съгласно задължителната практика на ВКС по т. 4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК са разглеждането на правния въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд от значение за изхода на делото, да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена поради настъпили промени в законодателството или обществените условия.

По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.

На основание чл. 78 ал. 3 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени 2250лв. направени за настоящата инстанция разноски.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, ІІ граждански състав, № 197 от 24.Х.2017г. по гр. д № 395/2017г.

ОСЪЖДА Г. К. Р. от [населено място] да заплати на МБАЛ [фирма] П. 2250лв. разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: