О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 342

С., 10.08.2018 година

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Д. частно гражданско дело № 1790 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1481/06.03.2018 г. на П. И. П., приподписана от адв. Б. Г., против определение № 2 от 22.01.2018 г. по възз. ч.гр. д. № 2/2018 г. по описа на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено определение от 31.07.2017 г. по гр. д. № 755/2017 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново. С последното е оставено без уважение искането на П. И. П. за освобождаване от внасяне на държавна такса за водене на делото.

Частният жалбоподател моли атакуваното определение да бъде отменено и да бъде освободен от внасянето на държавна такса по предявения иск, тъй като с оглед изложените твърдения за материалното му състояние няма достатъчно средства да я заплати.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи основание за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „Като се вземе предвид, че преценката на съда относно освобождаването от такси и разноски се е формирала според чл. 83, ал. 2, т. 1 - т. 7 ГПК, като критериите по тях са кумулативни, т. е. трябва да съществуват едновременно, може ли касаторът да не отговаря привидно по критериите на една от точките /в случая т. 2 – имуществено състояние/ и въпреки това да му се даде възможност да се...