Производство по чл. 160 ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК.

Образувано по касационна жалба на "М"ЕООД, със седалище в гр. В., против решение № 130 от 19.12.2008 г. на Великотърновския окръжен съд по адм. д. № 20 по описа за 2008г., с което е отхвърлена жалбата му против РА № 1244/17.11.2006 г. на ТД – Враца, потвърден с Решение №54/25.01.2007г. на директора на дирекция „О”ЕООД е установено и начисляването, така че нормата на чл. 64 ал. 1 т. 2 ЗДДС отм. като основание за отказа на данъчен кредит е неприложима. В частта по ЗКПО отм. , съдът не обсъдил приложението на чл. 23 ал. 16 т. 1; не отчел че отразяването на непризнатите разходи като приходи при доставчиците е ирелевантно за облагането по ЗКПО на получателя; не било доказано основание за увеличаване на финансовия резултат във вр. чл. 13 и чл. 15 ЗКПО отм. . Иска се отмяна на съдебното решение, отмяна на РА в обжалваната част и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба Д”ОУИ”-В. Т. при ЦУ на НАП оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна.

Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима, подадена в срок от легитимирано лице против подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил жалбата против РА № 1244/17.11.2006 г. на ТД-Враца като в мотивите си е приел, че по него са определени задължения по ЗДДС 475 184, 98лв за периода 2001 г. - 2005 г. и...