Едноличният търговец Д. П. Д. с фирма ЕТ " Д. Д. - Агро" със седалище село Царичино, община Б., е подал касационна жалба срещу решението от 19.12.2011 г. по адм. дело № 188/2011 г. по описа на Административния съд - Добрич, с което са били отхвърлени предявения от него искове срещу Областна администрация – Добрич, първият - за обезщетение за имуществени вреди в размер на 447, 930 лева, причинени вследствие издадената от управителя на област Д. заповед № РД -11-109 /7.03.2005 г. ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска и вторият – за обезщетение в размер на 200 000 лева, съставляващо лихва за забава върху сумата 447, 930 лева за времето от 22.03.2006 г. до датата на предявяването на иска. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове или делото да се върне за ново разглеждане.
Областна администрация – Добрич е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следа да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна.
Административният съд е установил, че с писмо №70-00-188/26.11.2004 г. до кмета на О. Б. едноличният търговец Д. П. Д. с фирма ЕТ " Д. Д. - Агро " със седалище село Царичино, община Б., поискал да му бъде оказано съдействие за осигуряване на необходимата пространствена изолация за отглеждане на хибриден слънчоглед " С. Л. ", в землището на село Царичино, масив 305, с площ от 395 дка. Със заповед №55/19.01.2005 г. кметът на община Б. определил площите, обхванати от пространствена изолация, в които се забранява засяването на слънчоглед. Със заповед № РД-11-109 /7.03.2005 г. управителят на област Д. отменил заповедта на кмета на община Д.. Едноличният търговец Д. Д. обжалвал заповед № РД-11-109/7.03.2005 г. на управителя на област Д. пред Върховния административен съд
. С решение от 23.03.2006 г. по адм. дело №62/2006 г. на Върховния административен съд заповедта на областния управител била отменена.
На 16.06.2005 г., с констативен протокол, съставен от длъжностни лица на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол при Министерството на земеделието и горите, било установено, че в границата на пространствената изолация на засетия от Д. Д. масив, на площ от 320 дка, са засети други девет посева слънчоглед за селскостопанска продукция. За постигане на необходимата пространствена изолация бил даден срок до 26.06.2005 г. Впоследствие, такава изолация не била осигурена.
Съдът изслушал заключение на агротехническа експертиза, според което за стопанската 2004/2005 година средният добив хибриден слънчоглед от площите, посочени в заявлението на ищеца, възлизал на 106, 3 кг от декар. Според вещото лице, наличието на опрашители в санитарната зона води до влошаване на качествените показатели на добитите семена. По тази причина била необходима пространствена изолация на хибридния слънчоглед. За стопанската 2005 година добитото от едноличния търговец Д. Д. количество слънчоглед било реализирано на цена 0, 42 – 0, 44 лева за килограм като стокова продукция. Същото количество, реализирано като хибридни семена F1, би струвало 10/13 лева на килограм.
От правна страна административният съд приел, че независимо от отмяната на заповедта на областния управител, отговорността на ответната страна не би могла да се реализира, тъй като не са налице останалите елементи от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Административният съд посочил, че претендираните от ищеца вреди не биха могли да настъпят като следствие от издаването на заповед №РД-11-109/7.03.2005 г. на управителя на област Д.. Към момента на засяването на площите заповедта не била влязла в сила, поради което не подлежала на изпълнение. Същевременно, ищецът не потърсил съдействие от общинската администрация, за да бъдат предприети мерки за премахване на посевния материал, който би замърсил отглеждания хибриден слънчоглед. Поради това не би могло да се направи преценка, че претендираните от ищеца вреди са в пряка причинна връзка с отменената заповед на областния управител. Освен това, ищецът не представил доказателства за това, че обработва земеделски масив в землището на село Царичино на правно основание. При положение, че масиви за ползване на земеделски земи можели да се създават по писмено споразумение между собствениците и ползвателите, ищецът не представил писмено споразумение за комасация с останалите собственици и ползватели на земя в същото землище.
С тези мотиви съдът отхвърлил предявените искове.
Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Административният съд не е имал задължения да конституира като ответник О. Б., както се поддържа в касационната жалба. В исковото производство ищецът е този, който посочва ответника, предявявайки иск срещу него. Освен това, за да се постигне желания правен резултат, искът следва да е насочен срещу насрещната страна в спорното правоотношение. В случаите, в които се претендира обезщетение от държавата или общините за вреди, исковете се насочват срещу юридическото лице, в чийто състав се включват органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, поради което евентуално предявения иск срещу О. Б. би бил отхвърлен само по това съображение.
Неоснователно е и оплакването на касационния жалбоподател, че съдът не събрал относими към спора доказателства, като не е допуснал свидетелски показания за установяване на наличието на споразумение за комасация за обработването на земеделските земи в масив 305. За да се допуснат гласни доказателства за обстоятелства, за които се изисква писмен акт, следва да се докаже, че актът е унищожен или загубен не по вина на страната ( чл. 165, ал. 1 ГПК ). Ищецът не е провел такова доказване, така че не би могъл да обоснове искането си за събирането на гласни доказателства за наличието на споразумение за комасация. Същевременно, ищецът не е ангажирал други доказателства, посредством които да се установи правото му на собственост или на ползване на земеделска земя в землището на село Царичино. По аргумент от чл. 92 от Закона за собствеността, добивът от вещта принадлежи на нейния собственик. Това означава, че по делото е следвало да се докаже правото на едноличния търговец върху получената реколта от слънчоглед, което е на собственика или на носителя на друго вещно или облигационно право върху обработваната земя.
От страна на ищеца не е било установено изпълнението и на друго специално изискване, което е необходимо условие за производството на хибридни семена със сертифицирано качество. Както предвижда чл. 28, ал. 1 от Закона за посевния и посадъчния материал (редакция ДВ, бр 20 от 4 март 2003 г.), производството на посевен материал може да се извършва въз основа на разрешение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол. Към момента на издаване на заповедта на кмета на община Б., отменена със заповед №РД-11-109/7.03.2005 г. на управителя на област Д., Д. Д. не е разполагал с такъв документ. Липсата му е отбелязана изрично в мотивите на заповедта на областния управител. Разрешението за производство на посевен материал, с номер № 0764, е било издадено едва на 3.06.2005 г.
При отсъствието на законоустановените изисквания за засяване с посевен материал, за доброто качество на който се изисква пространствена изолация, административният съд законосъобразно е приел, че няма причинна връзка между разпореждането на областния управител на Добрич за отмяна на заповед №55/19.01.2005 г. на кмета на община Б., и вредите, които по твърдение на ищеца, бил понесъл, реализирайки добива от слънчоглед на по – ниска цена.
Касационната инстанция споделя и другите, изложени от административния съд, аргументи за неоснователност на предявените искове. Административният съд е посочил, че към момента на засяването на площите с хибриден слънчоглед от ищеца заповедта на областния управител, издадена на основание чл. 32, ал. 2, предл. 2 от Закона за администрацията, не е влязла в сила. Както предвижда чл. 32, ал. 3 от Закона за администрацията, заповедите на областния управител по ал. 2 подлежат на обжалване пред съда. В тази връзка следва да се отбележи, че заповедите на административните органи, с които се отменят актове на друг административен орган, са издадени при упражняването на контролни правомощия, поради което не представляват нито индивидуални, нито общи административни актове, както поддържа касационният жалбоподател, обосновавайки довод, че заповедта на областния управител е общ административен акт и жалбата срещу нея не спира изпълнението й. При положение, че не е установено друго, жалбата срещу административни актове, издадени по повод упражняването на контрол за законосъобразност по административен ред, препятства проявлението на правните им последици до приключването на съдебното производство с влязло в сила решение.
Въз основа на заключението на изслушаната агротехническа експертиза по делото е било установено, че посевите от слънчоглед се засяват през месец май. От това следва, че едноличният търговец е засадил хибриден слънчоглед на собствен стопански риск, отчитайки обстоятелството, че заповедта на кмета на община Б. за осигуряване на пространствена изолация не е влязла в сила и не подлежи на изпълнение. Това обстоятелство е още един довод в подкрепа на извода на първоинстанционния съд, че за ищеца не са настъпили вреди като пряк резултат от административното разпореждане на областния управител.
При положение, че административният съд не е допуснал посочените в касационната жалба нарушения на процесуалния и материалния закон, постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото в полза на Областна администрация - Добрич следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решението от 19.12.2011 г. по адм. дело № 188/2011 г. по описа на Административния съд - Добрич . ОСЪЖДА
едноличният търговец Д. П. Д. с фирма ЕТ " Д. Д. - Агро" със седалище село Царичино, община Б., да заплати на Областна администрация - Добрич разноски в размер на 200 лева. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ П. Г.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ В. П./п/ Ж. П.
Ж.П.