Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. С., бул. "Ц. Б. III" № 136, чрез процесуалния представител юристконсулт М. С. против решение № 7277 от 27.12. 2012 год. постановено по адм. дело № 10419 / 2011 год. на Административен съд София-град, второ отделение 32 състав. В жалбата се подържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са са и подробни доводи свързани със съществото на спора. Счита се, че неправилно съдът е приел, че липсва недобросъвестно поведение, тъй като при извършване на проверката е установено деклариране на площи които са недопустими за подпомагане, нещо което е било известно на жалбоподателя още при подаване на заявлението. Иска се отмяна на решението. В становище от 17.04.2013 год. подържа касационната жалба по изложените в нея основания и се претендира юристконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Отвентата страна - Х. А. Г. от с. Ц., общ. Съединение обл. Пловдив, ул. "Й. Н." №1 не изразява становище по касационната жалба и не се представлява.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че първоинстанционния съд правилно и законосъобразно е тълкувал приложението на разпоредбите на чл. 27, ал. от ЗПЗП и чл. 73, § 1 и § 4 от Регламент / ЕО / № 796/ 2004 год. на Комисията, като е установил нарушение на нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и решението му следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба отхвърлена като неоснователна.
Настоящият съдебен състав на трето отделение на Върховният административен съд, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК , от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащо на оспорване съдебно решение и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК и чл. 166, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители / ЗПЗП /, по жалба на Х. А. Г., административният съд е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ / № 01-6500 /32390 от 28. 07. 2011 год. на изпълнителния директор на ДФЗ - Разпащателна агенция, с който е установено като недължимо платена за 2009 год. сума в размер на 779, 94 лв. във връзка с подадено заявление за единно плащане за площ с УИН 16/250609/57666. Мотивите на административния орган са свързани с констатирано намаление на площите годни за подпомагане, които са заявени с подадената молба - декларация.
В подробно развити съображения административния съд е приел, че обжалвания АУПДВ е издаден от компетентен орган, в границите на неговата компетентност, в законоустановената писмена форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон..Административния орган не е посочил мотиви на издадения администретивен акт, като са допуснати нарушения и на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК.Тези нарушения съдът е приел за съществени и представляващи отменително основание. Освен това съдът е установил, че са допуснати нарушения на разпоредбите на Регламент № 796 / 2004 год. - чл. 73, § 4, съгласно който задължението за възстановяване не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или на друг орган и ако грешката на може да бъде установена по разумен път от земеделския производител и ако решението е съобщено до 12 месеца след плащането. Решаващият съд е приел, че в конкретния случай при първите кръстосани проверки не са били констатирани разлики, с което заявените площи са били приети като допустими. Приел е също, че не е доказано в административното производство, земеделския производител да е въвел в заблуждение компетентните органи, въпреки, че при извършваните проверки от съответните органи той дори не е бил уведомен. След преценка на събраните доказателства по отделно и в ятхната съвкупност, съдът е приел, че оспорения акт е незаконосъобразен и го е отменил като такъв.
Оспореният административен акт не е мотивиран съгласно категоричната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като от него не може да стане ясно, как за един такъв период от време Министерство на земеделието и храните/МЗХ/ е променило констатациите си, на какво основание площите са квалифицирани като негодни за подпомагане, методиката на база на която са изчислени сумите за възстановяване. Разпоредбата на чл. 59 от АПК задължава индивидуалния административен акт да съдържа като реквизити фактически и правни основания за издаването му т. е да е мотивиран. В оспореният АУПДВ фактически основания не са изложени и във тази връзка изводите на съда почиват на събраните доказателства. Съвършенно правилно съдът е приел, че допуснатите и приети писмени доказателства, както и съдебно-техническата експертиза не могат да заместят липсващите в административния акт фактически обсотятелства.
Доказателствата по делото сочат, че след извършените кръстосани проверки е установено, че резултатите от тях съвпадат с декларираното от земеделския производител и сумата е била платена. Без обаче да е уведомен и да му е дадена възможност за защита е била извършена последваща проверка, при която, допустимата за подпомагане площ е намалена.
Актът противоречи и на нормата на чл. 73, § 4 от Регламент № 796/ 2004 год., според която ако плащането еизвършено по грешка на компетентните власти или на друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител, недължимоплатените суми не следва да се възстановяват. Точно заради това административния орган е трябвало да изложи съображения относно причината поради която приема, че е извършено недължимо плащане и съответно възможността на земеделския производител сам да установи това. Нещо което не е сторено, както първоинстанционния съд правилно е установил.
Настоящата инстанция приема, че с оглед безспорно доказаното по делото, първоинстанционния съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извода, за незаконосъобразност на оспорения АУП ДВ. При неустановено неправомерно въвеждане на компетентните органи в заблуждение, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и не могат да бъдат събирани принудително. Самият компетентен орган, след съответните проверки по заявлението е преценил, че са налице законовите предпоставки за плащането и е извършил такова. Тези проверки, одобряването на допустимите площи и извършеното плащане са извън контрола на земеделския производител. Решаващия съд правилно е приел, че изплащането на суми за площи които не подлежат на подпомагане е в резултат на грешка на компетентните власти, която не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител и съгласно разпоредбите на Регламент № 796 / 2004 год., недължимо платените суми не следва да се възстановяват от бенефициента.
Обосновавайки незаконосъобразността на процесния АУПДВ, съдът правилно е приел, че преди издаването на акта, административния орган не е изпълнил вменените му задължения по чл. 24, § 2 и чл. 30, § 4 от Регламент № 796/2004 год изискващи при посочване на нередности от кръстосани проверки, да последват други подходящи административни процедури, а при необходимост и проверки на място и както и да да изискват допълнителни доказателства. В конкретната хипотеза земеделския производител не е уведомен за започналото производсдтво по издаването на АУПДВ, не е могъл да представи доказателства и направи възражения, с което са нарушени разпоредбите на чл. 26, 28 и 34 от АПК.
По изложените съображения решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно и правилно. С оглед изхода на делото разноски не се дължат.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд - състав на трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7277 от 27.12.2012 год. постановено по адм. дело № 10419/2011 год. на Административен съд София-град, втор отделение, 32 състав. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Х./п/ П. С. П.С.