Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив против решение № 1419 от 28.10.2010 г., постановено по адм. д. № 788/2010 г. по описа на Административен съд гр. П.. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му.

О. Н. Г. Гешев, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за частична основателност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима.

След като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, за да се произнесе по същество на жалбата, съдът съобрази следното:

С обжалваното решение Административен съд гр. П. е отменил заповед № ЛС-01-7/25.03.2010 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив, с която на Н. Г. Г. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение.

Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма съгласно изискването на чл. 97, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл., след спазване на императивното изискване на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. и при проведено дисциплинарно производство съгласно чл. 96 от закона.

За да отмени оспорената заповед съдът е констатирал, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправните норми на ЗДСЛ. като описаните в административния акт нарушения не представляват дисциплинарни такива,...