Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно - процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане – гр. П. против решение № 14 от 28.01.2009 г. по адм. дело № 3 по описа за 2009 г. на Административен съд - Перник, с което е отменено издаденото от касатора решение № РД 01-259 / 15.12.2008 г. и преписката е върната на Регионалната дирекция за социално подпомагане – гр. П. за ново решаване на въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания.

Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК – съдопроизводствени нарушения и материално - правни нарушения по чл. 11, т. 7 от ППЗСП (Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане).

О. И. В. К. от гр. П. е оспорила касационната жалба в писмено възражение с приложени писмени доказателства.

О. Д. „Социално подпомагане” - Перник не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и на основание чл. 210, ал. 2 от АПК е процесуално допустима. Обжалваното съдебно решение, с което е отменен издаденият от касатора административен акт и преписката му е изпратена за ново решаване на въпроса по същество, е породила неблагоприятни за него правни последици.

Разгледана по същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

На основание чл. 98, ал. 2, изр. 2 и чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК в случаите, когато по-горестоящият административен орган е отхвърлил подадената до него жалба, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт. При отмяна на акта в хипотезата на чл. 173, ал. 2 от АПК преписката се изпраща на органа - издател, а не на горестоящия административен орган. По настоящето дело предмет на съдебния контрол за законосъобразност в първоинстанционното съдебно производство е заповед № Ц-4840 от 20.11.2008 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Перник, която е потвърдена с решение № РД 01-259 от 15.12.2008 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане – гр. П..

С обжалваното съдебно решение Пернишкият административен съд е разгледал и уважил жалбата на И. В. К. от гр. П. против решение № РД 01-259 от 15.12.2008 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане – гр. П. без въобще да коментира законосъобразността на първоначалната заповед, която е подлежала на съдебен контрол. Не се подкрепя от събраните по делото доказателства и е необоснован изводът на съда, че не е налице нито една от кумулативно предвидените предпоставки по чл. 11, т. 7 от ППЗСП, съставляващи основание за отказ да се отпусне исканата социална помощ за отопление.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление (обн., ДВ, бр. 49 от 27.05.2008 г., в сила от 27.05.2008 г.) правото на целева помощ за отопление принадлежи на лицата и семействата, които отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Разпоредбата на чл. 11, т. 7 от ППЗСП по императивен начин лишава от право на социална помощ лицата, пътували зад граница на собствени разноски през последните 12 месеца, с изключение на случаите за лечение на заболяване или във връзка със смърт на член на семейството.

В разглеждания случай не е имало спор относно обстоятелството, че заявителката И. К. е пътувала зад граница през последните 12 месеца, предхождащи подаването на молба-декларацията на датата 31.10.2008 г. Съгласно писмо рег. № 22472 / 12.11.2008 г. на Областната дирекция на МВР – Перник в системата за задграничните пътувания на българските граждани за И. В. К. „има регистрирани последни данни: - влизане в пределите на РБългария на 22.04.2008 г.”. Не е имало спор, че пътуването зад граница не е било за лечение на заболяване или във връзка със смърт на член на семейството. В жалбата до съда И. В. К. е заявила, че е пътувала зад граница не на собствени разноски, а със средства на семеен приятел - косовски гражданин, който съгласно удостоверение изх. № 82 / 18.02.2008 г. на началник УНГ – Клиника в УМБАЛ „Ц. Й. – ИСУЛ” ЕАД - София се лекува в клиниката от злокачествено заболяване. Приложила е саморъчно изготвена разписка без достоверна дата за получена от Н. Б. от Косово сума в размер на 500 Евро. В проведеното съдебно заседание е поддържала твърдението, че е излязла от страната инцидентно за един ден, за да услужи на болен приятел. Представената от жалбоподателката разписка (фотокопие) не представлява годно доказателство за установяване на твърдяното обстоятелство, но съдът не е изпълнил процесуалното задължение по чл. 171, ал. 4 от АПК да укаже на страната да посочи други доказателства за установяване на благоприятния за нея факт. Не представлява надлежно доказателство и приложеното към отговора на касационната жалба фотокопие на нотариално заверена на 05.02.2009 г. писмена декларация от косовския гражданин Н. Б., за когото е неизвестно дали разбира и говори български език. Съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК само писмените обяснения, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда.

С оглед на гореизложените съображения следва да се приеме, че обжалваното съдебно решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Спорните факти от значение за делото не са изяснени, което налага съдебното решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да бъде дадена възможност на жалбоподателката да представи писмени и гласни доказателства за установяване на твърдението й, че е излязла зад граница за един ден и е пътувала на чужди разноски.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 14 от 28.01.2009 г. по адм. дело № 3 по описа за 2009 г. на Административен съд – Перник. ВРЪЩА

делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ И. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. М./п/ Р. П. Р.П.