Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по: 1/ касационна жалба на началника на Столична РДНСК и 2/ касационна жалба на Н. Г. З., против Решение № 2 /23.03.2009 г, постановено по адм. д. № 316 /2005 г, на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Г с-в. С доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение се иска отмяната му.

Ответната страна – С. Л. изразява становище за неоснователност на касационните жалби.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбите са неоснователни.

Върховният административен съд, второ отделение като взе предвид, че жалбите са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същите за процесуално допустими. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ, по следните съображения:

С обжалваното решение Софийски градски съд е отменил като незаконосъобразна Заповед № ДК-04-211 /25.11.2004 г, на началника на Столична РДНСК, с която е отменено Разрешение за строеж № 101 /23.04.2004 г, на гл. архитект на Район „Лозенец” при СО, за строеж: „Пристройка – офис, към съществуваща жирищна сграда”, находяща се в УПИ І-334, кв. 62Б, местност „Лозенец – ІІІ част”, по плана на гр. С.. Съдът е приел, че Заповедта на началника на Столична РДНСК е издадена при ненадлежно сезиране и в едно недопустимо производство, тъй като жалбоподателката е съсобственик на парцел, съседен на парцела, за който е издадено строителното разрешение и съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ не е заинтересувано лице да обжалва РС. Решението е правилно.

За да постанови решението СГС правилно е приел, че жалбоподателката – Н. З. е собственик на съседен УПИ, поради което не е заинтересувано лице и не е активно легитимирана да обжалва РС. Издадената на основание чл. 49, ал. 2, чл. 50, т. 1а, и чл. 51, ал. 1 и 2 ЗУТ, Виза за проучване и проектиране от 03.11.2003 г,...