Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. В. М. от [населено място], против Решение № 162 от 09.02.2017 г., постановено по адм. дело № 1946/2016 г. от съдебен състав на Пловдивския административен съд с доводи за незаконосъобразност - допуснати нарушения на материалния закон, процесуални нарушения и необоснованост. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че в това производство не може да се коментират параметрите на правата за обезщетяване, без да вземе предвид, че площта на имота е 4, 400 кв. м., а е оценена площ от 1984 кв. м.,освен това имота е одържавен от физически лица, имотът не е бил собственост на кооперация и описването му в баланса не променя/прехвърля права. Неправилно се приема, че е неприложима разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество, като се приеме че оценката следва да се извърши по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ЗОСОИ във връзка с параграф 3а от ПЗР на ЗОСОИ.
Ответните страни – не се представляват и не вземат становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че начинът на обезщетяване правилно е бил определен по реда на чл. 3, ал. 5 от ЗОСОИ. Оценката е изготвена по чл. 6, ал. 5 от същия закон и съгласно чл. 3, ал. 5 от ЗОСОИ, обезщетението е определено съобразно активното салдо по нарочния баланс. И. предмет на оценката не е отчужден от физически лица, тъй като първоначално е включен в кооперация, а в последствие прехвърлен на търговско дружество и затова правилно оценката е извършена на база на активното салдо на нарочния баланс, каквито са изискванията на ЗОСОИ.
Върховният административен съд, като взе предвид доводите на...