П. Й. С. е подал касационна жалба срещу решение № 152/14.06.2016 г. по адм. дело № 28/2016 г. по описа на Административния съд – С. З, с което е отхвърлен предявения от него иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за заплащане на обезщетение в размер на 3000 лева за неимуществени вреди, причинени от неравно третиране, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск.
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е поискала отхвърлянето на касационната жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационната жалба по съображения, че съдът не е указал на ищеца отстраняване на нередовности по исковата молба.
Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението, прие следното:
Производството пред Административния съд – С. З е образувано по исковата молба на П. Й. С. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3 000 лева за периода 18.07.2013 г. – 21.01.2016 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Ищецът посочил, че претърпените вреди са пряка и непосредствена последица от поставянето му в по-неблагоприятно положение по отношение на други лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода”, на които било разрешено провеждането на „контактно” свиждане в барчето на Затвора-[населено място], с което бил осъществен фактическият състав на непряка дискриминация. С. посочил, че законовите разпоредби – чл. 73, ал. 1 и 9 ППЗИНЗС и чл. 98, ал .4, изречение второ ЗИНЗС, не разрешават дори и наградите, давани на затворниците и изразяващи с в удължено свиждане да се провеждат в други помещение, а само в специално обособени за тази цел помещения, при които прекият контакт не е разрешен.
Административният съд установил, че П. Й. С. изтърпява наказание "доживотен затвор" в Затвора – [населено място]. В Затвора – [населено място] била създадена практика, според която лишените от свобода, наградени с удължено свиждане, били допускани да осъществяват свиждането в барчето на затвора. От момента на постъпването му в затвора, П. С. не е бил награждаван с удължено свиждане.
Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направил извод за неоснователност на предявения иск с аргумент, че не е достатъчно да се установи само различно третиране на определени лица в конкретен случай. Необходимо е да се докаже, че това третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ). Съдът посочил, че спрямо П. С. не е извършена дискриминация, тъй като през исковия период той е провеждал свиждания в специално обзаведено помещение, както изисква чл. 73, ал. 9 ППЗИНЗС. Поради това административният съд отхвърлил предявения иск.
Касационната инстанция намира, че решението е недопустимо.
Административният съд не е съобразил, че органите, компетентни да установяват неравно третиране, са Комисията за защита от дискриминация и гражданският съд. Административните съдилища нямат правомощия да се произнасят за наличието на нарушения на специалния закон или на други закони, уреждащи равенство в третирането. Те могат да постановят решение в случаите, когато са предявени искове за вреди, причинени на граждани от незаконни актове, действия и бездействия на органи или длъжностни лица, представляващи форма на дискриминация (чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр), но само ако дискриминацията е установена с влязло в сила решение на Комисията за защита от дискриминация.
Съдът не е издирил точния смисъл на разпоредбите на чл. 71, ал. 1 и чл. 74, ал. 1 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) относно употребените в тях изрази "извън случаите по раздел I" и "в случаите по раздел І". Глава четвърта от закона урежда всички производства, в които се осъществява защитата от дискриминация. Раздел първи, глава четвърта от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) урежда производството пред Комисията за защита от дискриминация, а раздел втори - съдебните производства пред районния и административния съд. Съдебните производства по глава втора включват и производствата за търсене на обезщетение за вреди, произтичащи от неравно третиране (чл. 74 ЗЗДискр), които се развиват по общия ред или по реда на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ). Условие за допустимост на производството за обезщетяване на вреди, което се въвежда с употребения в чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр израз "в случаите по раздел I", е проведеното преди това производство за установяване на нарушението пред Комисията за защита от дискриминация. Административните съдилища са компетентни да се произнасят по осъдителни искове за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от неравно третиране, тогава, когато фактическият състав на отговорността включва вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, и е налице влязло в сила решение на Комисията за защита от дискриминация, с което се установява неравно третиране. Исковете за присъждане на обезщетение за вреди от дискриминация извън този фактически състав са подсъдни на общите съдилища и се допускат за разглеждане, съединени с иск за установяване на нарушение от дискриминация (чл. 71, т. 1 и т. 3 ЗЗДискр) или самостоятелно, ако има предварително установяване на нарушението от Комисията за защита от дискриминация.
В разглеждания случай фактите, описани в исковата молба на П. Й. С., не са били установени с решение на Комисията за защита от дискриминация. Поради това производството пред административния съд за обезщетяване на вреди от неравно третиране, е недопустимо.
С оглед направените констатации решението на административния съд следва да се обезсили и да се постанови прекратяване на съдебното производство.
С оглед изхода на спора, в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за изготвения отговор на касационната жалба и процесуално представителство в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 4 АПК Върховният административен съд РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 152/14.06.2016 г. по адм. дело № 28/2016 г. по описа на Административния съд – С. З.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по исковата молба на П. Й. С. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 3000 лева за неимуществени вреди, причинени от неравно третиране, за периода 18.07.2013 г. – 21.01.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА П. Й. С., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - [населено място], ЕГН [ЕГН], да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" разноски в размер на 100 лева. Решението не подлежи на обжалване.