Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], чрез управителя Г. Н. Ц. срещу Решение № 2351 от 11.04.2016 г. по адм. дело № 5916/2015 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), І отделение, 10 състав.

Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага, че решението е постановено при неправилна преценка на събраните доказателства и неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Сочи, че АССГ неправилно и в противоречие с разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК приема, че задължително условие за връщане на ДДС е само внасянето или събирането на сумата. Твърди, че е приложима хипотезата на изр. 2 от ал. 6 на чл. 129 от ДОПК. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отмени процесният АПВ. Претендира направените по делото разноски.

Ответната страна по касационната жалба на [фирма] – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. С. при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), представлявана от юрк. З., оспорва същата и изразява становище за нейната неоснователност и за правилност на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледани по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред АССГ по жалба на [фирма] е бил Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-22002315015899-004-001 от...