Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Т. А. против решение № 6766 от 03.11.2016 г., постановено по адм. дело № 5026/2016 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ).

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, състав на АССГ е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № СПО-44/25.04.2016 г. на председателя на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). С последната, на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на А. за длъжността директор на дирекция "Финансово-стопански дейности и управление на собствеността”, с ранг V старши, считано от 26.04.2016 година. Прието е от АССГ, че служителят е назначен за първи път на държавна служба в КЗД на 12.06.2014 г., като правоотношението му е било прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл със заповед № СПО-20/21.03.2014 г., считано от 23.03.2015 година. След отмяна на тази заповед с влязло в сила съдебно решение същият е възстановен на работа, считано от 25.06.2016 година. При така установеното, съдът е счел, че периодът, през който А. реално е изпълнявал длъжността, с изключване на 2 работни дни отпуск на основание чл. 12, ал. 3 от ЗДСл, е по-малък от една година, като е изключил периода на незаконното уволнение, тъй като през този период служителят не е изпълнявал реално служебните си задължения. Предвид това е направил заключение, че законосъобразно е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл.

В касационната жалба е посочено, че процесното решение е неправилно и се иска неговата отмяна. Основното възражение е, че едногодишният срок за изпитване е изтекъл по време на оспорването на предходното уволнение....