Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], чрез управителя Т. Д. П. срещу решение № 4618/10.07.2017 г. на Административен съд София град по адм. д. № 9791/2016 г. Релевирани са възражения за неправилност на съдебоното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, материална незаконосъобразност и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че от обжалвания акт не става ясно в какво се изразява неправомерното поведение на търговеца и коя от множеството фактически констатации се счита за нарушение на ЗЗП. В случая на дружеството е приложена ПАМ за действие извършено от трето лице, което е недопустимо. Според касатора липсва разпоредителна част на акта, тъй като същата констатира и описва вече приключило осъществено поведение (в една съществена част от трето лице) поради което е налице нарушение на формата на акта, обосноваваща неговата отмяна. Като не съдържа описание на конкретно поведение на [фирма], с което се приема да са нарушени правилата на ЗЗП, заповедта е незаконсъобразна, противно на приетото от състава на първоинстанционния съд. АССГ не е обсъдил основно възражение на касатора, че в мотивите на заповедта административният орган е обосновал двата елемента на търговска практика, които могат да я направят забранена, но вторият елемент е установен до поведение, което не е част от забраненото. Необосновано съдът е приел, че административният орган е изяснил релевантните за случая обстоятелства и факти и е спазил основния принцип на процеса относно събирането на доказателства. Не е доказано по надлежния ред, че телефонът е имал несъответствие, когато е предложен на потребителя след ремонт и какво е било евентуалното несъответствие. Със своевременното възлагане на ремонта на телефона на специализиран сервиз, който е върнал телефона с протокол удостоверяващ привеждането му в съответствие с договора,...