Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Б. С. от [населено място] срещу решение № 60 от 13.03.2017 г., постановено по адм. д. № 478 /2016 г. по описа на Административен съд - Хасково. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и на оспорения административен акт.

Ответникът – Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Х., не е взел отношение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд – Хасково е отхвърлил жалбата на С. Б. С. от [населено място] срещу решение № 1012 – 26 – 112 -11 от 15.08.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Х., с което е потвърдено разпореждане № 1012 – 26-112-7 от 5.07.2016 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториално поделение на НОИ гр. Х..

При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Основният спорен въпрос по делото е бил следва ли да бъде изплатена пенсията на С. за минало време, а именно за периода 1.01.2008 г. до 31.12.2008 г., или вземането е погасено по давност.

Разпоредбата на чл. 12, ал. 3 НПОС предвижда изплащането на пенсията за минало време да се извършва при спазване разпоредбата на чл. 105, ал. 2 КСО. Според последната, вземането за пенсия се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,...