Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Слатина, гр. С. против решение № 3378 от 17.05.2016 г., постановено по адм. дело № 421/2016 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена по жалба на В. И. С. заповед № ИС – 2102/11.11.2015 г. на упълномощено длъжностно лице от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ СО, район „Слатина“, потвърдена с решение № РД 01-656/14.12.2015 г. на директор на Регионална дирекция за социално подпомагане – София – град.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и се претендира неговата отмяна.

Ответникът – В. И. С., в представен писмен отговор и в откритото съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на подадената касационна жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение на Административен съд София - град е отменена заповед № ИС – 2102/11.11.2015 г. на упълномощено длъжностно лице от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ СО, район „Слатина“, потвърдена с решение № РД 01-656/14.12.2015 г. на директор на Регионална дирекция за социално подпомагане – София – град. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по преписката е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно надлежно оправомощаване на длъжностно лице, в установената в чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържа правни и фактически основания за издаването, подписана е от нейния издател и формално съдържа изискуемите реквизити, с оглед на което, че при издаването й не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 146, т. 1 и т....