ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдията Георги Ангелов по к. д. № 10/2014 г.

Намирам оспорването за основателно.

В своя чл. 6, ал. 1 Конституцията прогласява, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

Конституцията позволява правата на гражданите да се ограничават на две общи за всички тях основания. Първото е това по чл. 57, ал. 2 от основния закон, който не допуска злоупотребата с права и упражняването им, което накърнява права или законни интереси на други. Това ограничаване е възможно при спазване на съразмерността между интереса на носителя на правото и срещустоящия чужд интерес. Специалното основание са особените предпоставки по чл. 57, ал. 3 от основния закон за временно ограничаване на част от правата.

При всички случаи не е допустимо ограничаването на права на основанията по чл. 6, ал. 2 от Конституцията. Сред тях е и личното положение. То се определя от физическите, психическите и интелектуалните специфики на отделния човек, в това число и на хората с увреждания. Като се изключи конституционно ограниченото активно и пасивно избирателно право (чл. 42, ал. 1 и чл. 65, ал. 1 от Конституцията), правата на тези лица са неограничими на основание на тяхното лично положение. Това се отнася както за правоспособността (способността им да бъдат носители на права и задължения – чл. 1 ЗЛС), така и за дееспособността им (способността им чрез своите действия да придобиват права и да се задължават – чл. 2 ЗЛС). Рисковете от евентуална невъзможност на тези хора да разбират или да ръководят действията си при разпореждането или неупражняването на права или при поемането на задължения („да се грижат за своите работи“ според чл. 5, ал. 1 ЗЛС) са за в преобладаващия брой случаи за тях. За трети лица те са изключение (напр. при родителските права). Тези рискове трябва да се уреждат от текущия законодател на общо основание еднакво за всички...