Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Д. Ж. Б. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д. Г., против въззивното решение № 159 от 24 юни 2010 г., постановено по в. гр. д. № 214 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г., с което е потвърдено решение № 81 от 3 декември 2009 г., постановено по гр. д. № 3671 по описа на районния съд в [населено място] за 2009 г.

В жалбата се сочи, че атакуваното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, защото съдът неправилно приел, че е налице промяна в изискванията за заемане на длъжността и работодателят е въвел ново изискване за образователно направление по завършеното висше образование, каквото ищецът не притежава; въведените нови изисквания не са обосновани по никакъв начин и нямат връзка с характера на работата на длъжността, заемана от касатора; въведеното допълнително задължение по З. е въведено със самия закон, без изискването да е съпроводено в закона с изискване за друга квалификация или образование, освен въведените в Закона за администрацията; в изработената длъжностна характеристика са посочени критерии, липсващи в устройствения правилник на общината, каквато е императивната норма на чл. 14, ал. 3 ЗА. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, което е основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Преповтарят се оплакванията в касационната жалба и се излага коментар на решение № 8 по гр. д. № 598 за 2009 г. на ІІІ ГО.

Ответникът [община], представлявана от кмета на общината С. Т., чрез младши експерт “Правно обслужване” В. С., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК и изложение на основанията за недопускане на касационно обжалване (каквото не се изисква според закона) изтъква доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Във въззивното решение е прието, че според чл. 25, ал. 1, т. 9 от У. правилник на [община], секретарят на общината утвърждава длъжностните характеристики на служителите в общинската администрация, а разпоредбата на чл. 14, ал. 3 ЗА предвижда възможност с устройствения правилник да се предвидят и допълнителни изисквания за заемане на длъжност в администрацията; налице е промяна в изискванията за заемане на длъжността, като работодателят е въвел ново изискване за образователно направление по завършеното висше образование, каквото ищецът не притежава, като волята на работодателя да промени изискванията е въпрос на негова суверенна преценка и не подлежи на контрол; въведените нови изисквания за заемане на длъжността “главен инспектор” кореспондират с предвидени изменения в основните задължения на изпълняващия тази длъжност във връзка със задължението за установяване на конфликт на интереси по З., поради което не може да се приеме, че е налице несъответствие на въведените нови изисквания за заеманата длъжност и съответните функции и задължения.

К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.

Допускането до касационен контрол се търси по първото основание на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, чието разрешаване е сторено в противоречие с практиката на ВКС във връзка с разрешение, дадено от касационния съд в процедурата по чл. 290 и сл. ГПК.

К. обаче не е успял да постави правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд и така не е ангажирал общото основание за допускане на касационното обжалване, което води до недопускане на касационното обжалване. Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото – така е според т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК. В цитираното ТР ВКС приема, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.

В разглеждания случай обусловилите изхода на спора разрешения на въззивния съд са следните: изменението на длъжностната характеристика е станало на основание разпоредба от У. правилник на общината във връзка с дадената по Закона за администрацията възможност за това; промяната в изискванията е осъществена; изменението е в съответствие с променените основни задължения за длъжността във връзка със З.. Изложените съображения в касационната жалба и изложението представляват по естеството си касационни оплаквания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които биха могли да бъдат предмет на разглеждане от касационния съд едва след допускане на касационното обжалване. Липсата на поставен въпрос, например по тълкуването на чл. 14, ал. 3 ЗА във връзка с възможността допълнителни изисквания по длъжностните характеристики да се определят в устройствените правилници на съответната администрация, не дава възможност въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол. На последно място, касаторът е концентрирал усилията си в разискване на даденото в решение № 8 по гр. д. № 598 за 2009 г. на ІІІ ГО разрешение, че волята на работодателя по определяне на изискванията за дадена длъжност е предмет на контрол в случай, че е нарушена императивна правна норма, но въпрос за правния характер на нормата на чл. 14, ал. 3 ЗА не е поставен.

Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационното обжалване на решение № 159 от 24 юни 2010 г., постановено по в. гр. д. № 214 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: