СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

АЛБЕНА БОНЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като разгледа докладваното от съдия А. Бонева

гр. дело № 153 по описа за 2011 г.

взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Прокуратурата на Р. България чрез прокурор И. Х. М. от окръжна прокуратура – П. против въззивно решение № 550/24.11.2010 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по гр. д. № 836/2010 г. в частта му, с която иска по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е уважен за сумата над 4000 лв.

Излагат се доводи за необоснованост и противоречие с материалния закон.

Насрещната страна И. М. Марвиев чрез адв. М. И. К. от АК – П. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационното обжалване е недопустимо, като по същество излага съображения, че не са налице основания за допускане на обжалването.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Тя е подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Представено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, като са приложени са и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора. По този начин са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

И. М. М. е предявил против Прокуратурата на Р. България иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение от 15 000 лв. – претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение.

Плевенският районен съд е уважил иск до размера на 4000 лв.

Въззивният Плевенски окръжен съд е изменил същото, като е...