О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 861

С. 23.06.2011 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април, две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ

Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ

БОРИС ИЛИЕВ

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 9/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Б. К., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат С. Т., срещу решение от 01.10.2010 г. по гр. дело №3068/2010 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 11.02.2010 г. по гр. дело №51616/2009 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на Б. н. б. сумата 20 909 лв. – обезщетение по чл. 234, ал. 3, т. 2, пр. 2 КТ за неизпълнение на задължението за работа в уговорения срок. Въззивният съд е приел, че според споразумение за повишаване на квалификацията от 23.03.2009 г. към основния трудов договор между страните по делото, ищецът се е задължил да работи най-малко 24 месеца след изтичане на периода на краткосрочното му назначаване в Европейската централна банка за повишаване на професионалната му квалификация. Това свое задължение той не е изпълнил, поради което дължи уговореното обезщетение.

Ответникът по касационната жалба Б. н. б., [населено място], оспорва жалбата.

Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни и процесуалноправни въпроси относно това дали има споразумение по смисъла на чл. 234 КТ след като в него няма уговорки за всички условия по чл. 234, ал. 2 КТ; действителни ли са клаузи, с които се поема задължение за работа...