О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
С. 06.06.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи юни, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Б. Б.
Членове: М. П.
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №248/2011 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Д. С., [населено място], срещу определение №1824 от 05.02.2011 г. по ч. гр. дело №240/2011 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение от 13.09.2010 г. по гр. дело №431/2010 г. на Софийския районен съд в обжалваната част. С определението на Софийския районен съд е върната исковата молба на жалбоподателя и е прекратено производството по делото. Въззивният съд е приел, че въпреки няколкократно дадените му възможности ищецът не е изпълнил указанията на първоинстанционния съд за отстраняване нередовностите на исковата молба, отнасящи се до размера на исковете и обстоятелствата, на които се основават.
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправен въпрос относно това дали след като с три уточняващи молби е изпълнил указанията на съда за отстраняване нередовности на исковата молба, то може да се приеме, че тя не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г. о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Повдигнатият от жалбоподателя въпрос в случая не е обусловил изхода на делото, тъй като въззивнят съд е приел, че с уточняващите молби ищецът не е изпълнил указанията на съда за отстраняване нередовностите на исковата молба. Когато исковата молба не отговаря на законовите изисквания, изрично посочени в чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК като не е индивидуализиран спорният предмет по основание и петитум, то тези нередовности трбява да бъдат отстранени. Изискването за индивидуализацията на спорния предмет /страни, основание и петитум на иска/ не се налага самоцелно. То е абсолютно задължително за осъществяване на адекватна правна защита на нарушени права за едната страна и същевременно за предоставянето на възможност за защита по иска от насрещната страна в процеса. В разглеждания случаи въззивният съд е приел, че спорният предмет не е бил индивидуализиран в исковата молба и в уточненията към нея в дадения срок.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1824 от 05.02.2011 г. по ч. гр. дело №240/2011 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.