ОСОБЕНО МНЕНИЕ

НА СЪДИЯТА ГРОЗДАН ИЛИЕВ ПО К. Д. № 2 ОТ 2020 Г.

Подписвам с особено мнение решението по следните съображения:

Конституционният съд обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 208, ал. 1 в частта „а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 - петнадесет години“ от Закона за устройство на територията (ЗУТ), (обн., ДВ, бр. 1 от 02.01.2001 г., последно изм., ДВ, бр. 62 от 14.07.2020 г.) с основен аргумент, от който следва диспозитива, че оспорената разпоредба противоречи на принципа на правовата държава – чл.4 от Конституцията. Съдът се произнесе по същество в тази част, без да отчете, че на посоченото основание искането на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС), за установяване на противоконституционност на оспорената разпоредба, е недопустимо. По въпроса за допустимостта на искането, съдът може да се произнесе във всяка фаза на конституционния процес – чл.25, ал.2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд.

Съгласно конституционната разпоредба на чл.150, ал. 4 правомощията на ВАдвС да сезира Конституционния съд са ограничени до възможността да прави искане само с основание по чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията – за установяване противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите. Когато законът не съответства на други конституционни норми и принципи, какъвто в случая е принципът на правовата държава – чл.4 от Конституцията, дори да се приеме, че нарушението на последния индиректно/косвено да води до засягане и правата и свободите на гражданите, то не може да бъде предмет на искане по чл. 150, ал. 4 от Конституцията. В този и други подобни случаи, ВАдвС не разполага с правомощието за пряко сезиране на Конституционния съд. При твърдяната противоконституционност той разполага с възможността да уведоми органите по чл.150, ал.1 от Конституцията, които извършват самостоятелна преценка за наличие на основанията по чл.149, ал.1 от Конституцията, за да...