Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Л. П. чрез процесуалния му представител - адв. М. против решение № 917 от 18.10.2016 година по адм. дело № 1069/2015 година на Административен съд - София област. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против уведомително писмо изх.№ 02-230-6500/7433 от 29.09.2015 година на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за предоставяне на финансово подпомагане по Схема за единно плащане на площ и Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони за кампания 2014 година. Правят се доводи за неправилно прилагане на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.
Ответната страна - заместник-изпълнителен директор на ДФЗ не изразява становище по касационната жалба.
Участвалият в настоящото съдебно производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотовири се с разграничението между проверките на място и теренните проверки, които към момента на извършването им са били нормативно предвиден способ за изготвяне на специализирания слой. Позовава се на приложена по делото заповед от 11.03.2015 година за делегиране от изпълнителния директор на фонда на заместника му правомощие да издава и подписва уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 2 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Д. Л. П. от [населено място], обл.[област] против отказ на заместник-изпълнителния директор да отпусне претендираното подпомагане по СЕПП и НР1 за кампания 2014 година. Възразил е за липса на конкретни мотиви към писмото; допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, изразяващи се в липса на извършени други подходящи проверки; неспазване на материалния закон, тъй като е санкциониран за площи, които реално обработва отм. енителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК.
Съдът е приложил по делото административната преписка. Допуснал е по искане на страните, изслушал е и без възражения от тяхна страна е приел съдебно-техническа експертиза. Събраните доказателства са потвърдили от фактическа страна установяванията от административния орган. При заявени за подпомагане по СЕПП и НР1 34 парцела, като пасища и мери и ливади, недопустими за подпомагане са 10.32 ха, попадащи в 14 от тях. Недопустимата площ в основната си част - 9.52 ха е в резултат на попадането й извън одобрения окончателен специализиран слой. Останалите 0.09 ха са в резултат на неразрешено в полза на жалбоподателя застъпване. Изразена в проценти тази площ е 41.10 % и е довела до санкциониране и лишаване от подпомагане по съответните мерки на цялата заявена площ.
Въз основа на така приетите факти, съдът подробно е обсъдил всички възражения на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо. Доколкото заместник-изпълнителният директор е надлежно упълномощен за издаване на такива административни актове и отказът е постановен след изменението на чл. 20а, ал. 4 ЗПЗПЗ - обн. ДВ. бр. 15/2015 г., е счел за неоснователен довода за липса на материална компетентност. Анализирайки съдържанието на отказа, на следващо място е посочил, че то съдържа адекватни и относими за конкретния случай мотиви, поради което няма нарушение на нормативното изискване за форма. Приел е за неотносими към производството по оспорване възраженията срещу законосъобразността на теренните проверки, тъй като те са извършени в процеса на подготовка и одобряване на специализирания слой. По всички изложени съображения е приел уведомителното писмо за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно.
В касационната жалба отново се повтарят част от възраженията в първоинстанционното производство. Твърди се некомпетентност на издателя на оспореното писмо. Възражението е неоснователно. Националното законодателство изцяло приема в чл. 20а, ал. 3 и ал. 4 правна възможност за изпълнителния директор на ДФЗ да делегира своите правомощия за произнасяне по подадени заявления за подпомагане, което е направено и в конкретния случай.
На следващо място се оспорва истинността на теренните проверки. Подобно оспорване в производството по обжалване на уведомителното писмо, издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ е недопустимо. Теренните проверки към 2014 година са техническо средство за изготвяне, обявяване и одобряване на специализираните слоеве "Постоянно затревени площи" и "Площи, допустими за подпомагане". Цялата процедура е детайлно уредено в Наредба № 105/2006 година. За реализирането й са събрани писмени доказателства, интерпретирани и в констативната част на съдебно-техническата експертиза, като за целите на изготвянето й вещото лице е проверило съдържащите се материали в МЗХ. От тях с установява, че конкретно за процесните парцели няма самолетно заснемане, а проверката за добро земеделско състояние е чрез теренни проверки, извършени от структурите на министерството. Подготвеният слой е одобрен със заповед № РД-09-807 от 5.12.2015 година с указана възможност на земеделските производители да подадат възражения в случай на несъгласие. Жалбоподателят е подал такова. Възражението му изцяло е оставено без уважение, за което е надлежно уведомен с писмо от 12.06.2015 година. В него са отразени по номера всеки парцел, декларираната площ; площта, обект на възражение и уважената или отхвърлена част от него. В последната колона е описан и техническият способ, чрез който е извършена проверката при изготвяне на слоя - единадесетте парцела са обект на теренни проверки. В последния абзац на писмото, бенефициентът е подробно уведомен от министъра за два факта: първият, че самото писмо не е административен акт и не подлежи на самостоятелно обжалване и вторият, че в случай на несъгласие на обжалване пред Върховния административен съд подлежи заповедта № РД 46-287 от 6.03.2015 година в 14-дневен срок от получаване на писмото. С това е изпълнено и задължението на административния орган, определено в чл. 57, ал. 2, т. 7 АПК. Заявителят не е упражнил така разясненото му право на съдебно оспорване, поради което заповедта на министъра в тази й част е влязла в сила и е задължителна за изпълнение, както от него, така и от ДФЗ, произнасящ се в качеството му на разплащателна агенция. В тази връзка е формирана многобройна и непротиворечива практика, например решение № 12191 от 11.11.2016 г. по адм. дело № 3597/2016 г.; решение № 5693 от 9.05.2017 г. по адм. дело № 7673/2016 г.; решение № 8827 от 6.07.2017 г. по адм. дело № 3906/2017 г. и редица други на ВАС, четвърто отделение. При това следва да се отбележи, че още към момента на заявявяне при излизане на резултатите от автоматични проверки на въведените данни на 9.05.2014 година са показани голям брой, описани по номера парцели и части от такива, излизащи извън площите, подходящи за подпомагане на Директни плащания на площ. За всички тях кандидатът за подпомагане е бил уведомен - видно от подписа, положен на последната страница 11 от заявлението.
С влизането в сила на заповедта на министъра за одобряване на двата специализирани слоя "Постоянно затревени площи" и "Площи, допустими за подпомагане", те са предоставени от МЗХ на ДФЗ за извършване на задължителните кръстосани проверки. На тяхна база е установена недопустимостта на частите от парцелите за подпомагане, което е вписано в мотивната част на писмото извън онагледяването и конкретизацията в табличните му части. Поради това в производството по оспорването му не подлежат на преразглеждане изводите за обработваемост на площите, нито могат да се оспорват валидността и резултатите от теренните проверки.
Последното възражение в касационната жалба е за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липса на обсъждане на показанията, дадени от тримата свидетели при разпита им в съдебно заседание. То също е неоснователно. На първо място обясненията на свидетелите са лишени от конкретност, което е и напълно логично с оглед големите площи, заявени за подпомагане, като пасища, мери и ливади. Както се сочи от вещото лице, присъствало при разпита им в съдебното заседание - в гориста местност, без съответните инструменти за пространствено локализиране, само по карта, неспециалист много трудно би могъл да се ориентира. Направените теренни проверки се провеждат чрез измервания, сочат се границите им, направени са снимки в цифров вариант, приложени и приети, като доказателство по делото. Те съдържат координати, показващи, че попадат вътре в заявените и проверявани парцели. Това дава основание на вещото лице категорично да приеме, че по времето, по което е направена проверката, те са изглеждали по начина, отразен на снимките. На второ място следва да се съобрази обстоятелството, че с кандидатстване за финансиране, бенефициентите се задължават да поддържат площите в добро състояние през целия период, а не един, два или три месеца.
По така изложените съображения, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 917 от 18.10.2016 година по адм. дело № 1069/2015 година на Административен съд - София област. РЕШЕНИЕТО е окончателно.