Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Постъпила е жалба от В. Г. Й., С. Й., Г. Й. и Н. Й., последните трима в качеството им на наследници на Р. Г. Й., депозирана чрез адв. В. Г., срещу Решение № 2693от 20.04.2016 г. по адм. дело № 5294 от 2015 г. на Административен съд – София-град. В жалбата се твърди, че решението е недопустимо. Твърди се, че съдът за втори път не могъл да определи предмета на делото, а именно: отказ на Кмета на Столична община, обективиран в писмо изх. № 1100-1810/2/ от 09.04.2011 година, с който Й. Ф. е отказала да издаде заповед, по силата на която жалбоподателите в качеството им на наследници на страните в административно производство по преписка с № 08-08-69 от 2003 година да закупят по реда и условията на § 27 от ЗС отм. , във връзка с § 10 ППЗДС, във вр. с § 1 от ПМС 235 от 1996 година и § 42 от ПЗРЗИДЗОС (ДВ бр. 54 от 2008 г.) ½ ид. ч. от общински поземлен имот с площ от 410 кв. м., представляващ УПИ [номер] по плана на [населено място], местност „И.”. Твърди се, че съдът е изложил в решението си съображения, които са извън спорния предмет и наведените доводи в хода на административното производство и в съдебната му фаза. Съдът бил отрекъл правното значение на изричните откази от 2007 г. и 2011 г. предмет на съдебен контрол. Липсвали мотиви относно датата на образуване на административно производство, резултата от същото, статута и характера на издадените актове, като се позовал на мотиви и изводи, които не са съдържат в решение по адм. дело № 14049 от 2014 г. на ВАС. Оспореното решение било постановено в противоречие с указанията и мотивите съдържащи се в решението по описаното по горе...