Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Е. Х. Д. срещу Решение№ 8042/18.12.2015 г. по административно дело № 9300/2015 г. по описа на административен съд София-град. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено в противоречие на процесуалния и материалния закон - касационни основания по чл. 209, ал. 1 от АПК. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсва пряка и непосредствена причинна връзка между претърпените от лицето вреди и действията на администрацията. Твърди, че част от изводите на съда са незаконосъобразни и непочиват на събраните по делото доказателства. Счита, че именно действията и бездействията на административния орган свързани с нарушаване на законови норми, са пряка и непосредствена причина за претърпяната от лицето вреда. Иска се отмяна на първоинстанционното решение изцяло и произнасяне на касационната инстанция по същество като уважи изцяло предявения срещу ИА „Главна инспекция по труда”.

Ответната по касационната жалба страна не взима становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура намира оспореното решение за правилно. Доводите на жалбоподателя за необоснованост и неправилност при прилагане на процесуалния и материалния закон за неоснователни. Излага становище по същество.

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо правен интерес от оспорването и срещу акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна, по следните съображения:

С оспореното пред настоящата инстанция решение, състав на Административен съд София-град е отхвърлил изцяло предявените от Д. срещу ИА „Главна инспекция по труда” искове за заплащане на обезщетение на претърпени имуществени вреди в размер 732, 26 лв., от които 606 лв. разноски по изпълнително дело и 126, 26 лв. по чл. 26 от Тарифата на ЧСИ и пропусната ползва в размер на 2800 лв., представляваща загуба на лихва върху депозит. Д. е осъдена да заплати на Изпълнителна агенция” Главна...