Производството е по реда на чл. 216, ал. 1 ЗОП във връзка с чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на К. П. Б. в качеството му на законен представител на [фирма], [населено място], срещу решение № 527 от 16.05.2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), постановено по преписка № КЗК-230 от 8.03.2017 г. С него е отхвърлена жалбата му срещу решението на възложителя за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка. Без уважение е оставено и искането му за възлагане на направените разноски, като са му възложени разноските, направени от ответната страна.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. От изложеното в обстоятелствената част на жалбата може да се изведе, че се навежда довод за допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За обосноваване на наведения довод касторът в настоящото производство твърди, че неправилно КЗК не е възприела, че с въведеният критерий за подбор с т. 18.2.1.2 и т. 18.2.2.1 от раздел III.1.3) в обявлението не е нарушен принципът на чл. 2, ал. 2 ЗОП. Твърди освен това, че методиката за определяне на икономически най-изгодната оферта с критерий за възлагане „най-ниска цена“ е в нарушение на изискването на чл. 70, ал. 1 ЗОП, а въведеното изискване по чл. 72, ал. 1 ЗОП с така въведените показатели за оценка е било абсурдно.

Касаторът счита, че е нарушен принципът на равнопоставеност между възложителя и избрания за изпълнител с клаузите в проекто-договора относно включената възможност за възложителя да задържи 10% от стойността на всеки одобрен акт за изпълнени и подлежащи на изплащане видове СМР до датата на подписване от всички участници в строителството на А. О 15. Счита, че с тази клауза се нарушава чл. 258 ЗЗД.

Касторът твърди, че неустойките, съдържащи се в проекто-договора...