Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на [ЮЛ] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 8, Наредба за изменение и допълнение (обн. Д.в. бр. 76/30.09.2016 г.) на Наредба № 9 от 2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции“ в земеделските стопанства от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) в периода 2014 – 2020 г. (обн. Д.в. бр. 22/2015 г., доп. Д.в. бр. 40/2015 г.).

Жалбоподателят поддържа незаконосъобразност на оспорения подзаконов нормативен акт поради допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването му във връзка със задължителното участие на консултативен орган – Комитета за наблюдение на ПРСР 2014 – 2020 г. и вземане на неприсъствено решение чрез писмена процедура. Излага съображения за нарушение на материалния закон чрез предвидените допълнителни критерии за оценка на проектите в Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба за изменение и допълнение (НИД) – критерий 10.2 относно представяне на проекти с инвестиции за напояване, за които е осигурено или ще бъде осигурено използване на вода от клон на [фирма] като счита, че същото представлява нарушение на чл. 107 ДФЕС поради предоставяне на непозволена държавна помощ и дискриминационност по отношение на неотговарящите на това условие икономически субекти. Визира недостатъчен срок за подготвяне и подаване на определения в наредбата набор от документи.

Ответникът министър на земеделието, храните и горите оспорва жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима. Предмет на оспорване са разпоредби от подзаконов нормативен акт, а съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или...