Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. Р., подадена чрез юрк. С. Т., против решение № 15/08.06.2016 г., постановено по адм. д. № 158/2016 г. по описа на Административен съд – Русе. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения.

Ответната страна – Н. Х. Х., чрез адв. Р. Х., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно административният съд е уважил иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обжалваното решение е в съответствие с тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСК на ВАС.

Върховният административен съд – III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.

Пред АС – Русе е предявен иск от Н. Х. Х. срещу Регионална инспекция по околната среда и водите гр. Р. (РИОСВ), с който се претендира обезщетение в размер на 830 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатен адвокатски хонорар във връзка с обжалването на Наказателно постановление (НП) № 41 от 25.06.2014 г. на Директора на РИОСВ – Русе, ведно със законната лихва върху главницата от 15.01.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

С обжалваното решение Административният съд – Русе е осъдил РИОСВ – Русе да заплати на Н. Х. Х. сума в размер на 830 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение), причинени от отменено по съдебен ред НП № 41/25.06.2014 г....