Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. А. Ш., подадена чрез процесуалния й представител адв. Х. Т., срещу решение № 3138 от 15 март 2017 година, постановено по адм. дело № 3471/2016 година по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата на Д. А. Ш. срещу заповед № П-498/23 декември 2015 година на министъра на финансите.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което заповедта да се отмени като незаконосъобразна.

Ответникът – министърът на финансите, чрез процесуалния си представител юрк. Е. Х. с писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Върховния административен съд, пето отделение е образувано по жалба на Д. А. Ш. срещу заповед № П-498/23 декември 2015 година на министъра на финансите, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на касатора, заемаща длъжността началник на отдел с ранг I – старши в дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество“ в отдел „Международно развитие и сътрудничество“ в министерство на финансите считано от 01 януари 2016 година – по взаимно съгласие.

Съдът е приел за установено от фактическа страна, че Д. А. Ш. е била държавен служител в министерство...