Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 124 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл).

Образувано е по оспорване, подадено от Т. Н. С. срещу Заповед №230/25.03.2014 г., издадена от министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл му е прекратено служебното правоотношение.

В жалбата се твърди, че с оспорената заповед е издадена без да е извършен подбор на база професионална квалификация и изпълнение на длъжността, без да е извършвана оценка за изпълнението на длъжността и без да е налице реално съкращаване на длъжността, защото не е премахната трудовата функция, произтичаща от длъжностната характеристика за позицията, която е заемал. Жалбоподателят иска да бъде отменена оспорената заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Подробни съображения в подкрепа на жалбата си излага в писмени бележки от 27.09.2017 г., в които не възпроизвежда доводите си от писмените си бележки от 05.11.2014 г. и 28.11.2014 г., които са отделени за разглеждане в друго производство, приключило окончателно с решение № 9361/14.07.2017 г., постановено по адм. д. 14119/2016 г. по описа на петчленен състав на Върховния административен съд.

Ответникът - министърът на околната среда и водите изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения в писмени бележки. Претендира разноски.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

С оспорената Заповед №230/25.03.2014 г., издадена от министъра на околната среда и водите на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Т. Н. С. за длъжността "главен експерт“, ранг ІІ-ри младши в дирекция "Кохезионна политика за околната среда“,...