Образувано е по касационна жалба на Е. К. С. и А. К. Г., от [населено място], област П., чрез техния пълномощник, срещу решение №2426/20.12.2016 г. по адм. д. №1471/2016 г. на Административен съд Пловдив. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му.

Ответникът по касационната жалба-кметът на О. М чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил подадената от касаторите жалба срещу заповед №№РД-09-125/02.02.2015г. на кмета на О. М, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж „жилищна сграда и навес” в УПИ [номер] ,кв. [номер] по плана на [населено място], ПИ [номер] по КК на [населено място].

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за валидност и законосъобразност на оспорения административен акт.

Настоящата инстанция намира, че обжалваното решение, което е второ по съществото на спора, е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото и са в изпълнение на указанията, дадени с отменително решение №7246/15.06.2016 г. по адм. д. № 176/2016 г. на касационната инстанция. Такава е и фактическата констатация, че строежът, предмет на заповедта, съществува на място и е идентичен с описания незаконен строеж, предмет на заповед № 10/21.03.2014 г. на главния архитект на община М. за отказ за узаконяването на незаконния строеж на основание пар. 127 ПРЗУТ. Строежът е идентичен и с издадения констативен акт, иницииращ издаването на процесната заповед. Процесният строеж е бил предмет на други заповеди за премахване и за спиране на строителството, които не са довели до последицата реално премахване. В резултат незаконният строеж е бил дострояван и увеличаван като площ. В случая безспорно се касае за незаконен строеж, построен в чужд за извършителите имот - частна общинска собственост, без строителни книжа и при влязъл в сила отказ за узаконяването му. Характеристиката му на незаконен строеж е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. С оглед времеизвършването на строежа - преди около 10 години, същият не попада в разпоредбите на пар. 16 и пар. 127 ПЗРЗУТ и не може да бъде търпим.

В разглеждания аспект обосновано съдът е приел, че общинската администрация е предприела действия за обезпечаване възможности за живеещите в незаконните строежи, като през 2004 г. на първата касаторка е учредена възмездна суперфиция върху 1/3 идеална част от имота, която не е била реализирана. Поради това евентуалните вреди от премахването на незаконния строеж следва да бъдат преценявани при изпълнението на заповедта.

Предвид изложеното обжалваното решение е материалнозаконосъобразно. Релевантните факти за приложението на цитираната като правно основание правна норма са осъществени, констатирани от първоинстанционния съд и спрямо тях правилно е приложен относимият материален закон. Касае за нетърпим, при постановен отказ за узаконяване незаконен строеж, който подлежи на премахване. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми.

С оглед изтъкнатото спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Решението е правилно и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъди своевремнно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2426/20.12.2016 г. по адм. д. №1471/2016 г. на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Е. К. С. и А. К. Г., от [населено място] да заплатят на община М. направените пред касационната инстанция разноски в размер на 100/сто/ лв. Решението е окончателно.