Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Х. Х. Х. от [населено място], действаща чрез пълномощника адв. В., срещу решение № 496 от 10.03.2016 г., постановено по административно дело № 3053/2015 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № С9-Д-Вн-05-1-11/3657 от 10.08.2015 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, потвърдена с решение № РД–РД-Вн-03-0053/12.09.2015 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Варна. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, касаторката моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено, като претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и навежда доводи за правилност на атакуваното с нея съдебно решение.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Варна е заповед № С9-Д-Вн-05-1-11/3657 от 10.08.2015 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, с която на основание чл. 10, ал. 4 от Закон за семейните помощи за деца (ЗСПД) и чл. 16а, ал. 2 от Правилник за прилагане на Закон за семейните помощи за деца (ППЗСПД) на...