Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Х. К., от [населено място], област [област] против решение № 73 / 15.06.2016 г. по адм. дело № 44 / 2016 г. на Административен съд – Кърджали. Поддържат се оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 10ж от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) (отм.), § 4, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Кърджали не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна.

С решение № 73 / 15.06.2016 г. по адм. дело № 44 / 2016 г. Административен съд – Кърджали е отхвърлил жалбата на М. Х. К., от [населено място], област [област] срещу решение № 2153 – 08 – 7 / 03.02.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него разпореждане № 2140 – 08 – 146 / 11.12.2016 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че не са налице основания на §4 от ПЗР на КСО, тъй като...